Земеделският протест през призмата на един производител

Земеделието е един от най-важните икономически сектори на една страна . България е била една от най-големите производители на лавандула , тютюн , коприва , пшеница , зърнени култури, розово масло, зеленчуци и т.н . Защо в момента това което се произвежда не се консумира от страната , защо българите трябва да се хранят с вносни храни , защо когато отидем до магазин и забелязваме все повече продукти от Турция, Гърция, Северна Македония…. Защо земеделието въпреки перфектните условия у нас, не се управлява правилно на държавно ниво ?

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Българските земеделци са излезли на протест , не за да ни отговорят на тези въпроси , а за да разберем заедно отговора . Те са по пътищата вече няколко дни с искания за справедливо отношение на държавата към тях, и към труда им. За реални помощи в тези кризисни времена. Това би дало шанс на родното земеделие и възможност за хиляди хора да запазят препитанието си.

Какво получихме в отговор на протест от земеделски производител. Мими Янкова и днес беше на протест, въпреки информациите, че правителството е готово на компромиси. : „Страната ни въпреки големите възможности , които има като ресурс, управляващите вместо да се възползват от него, те искат да я унищожат . В момента държавата дава 20 лева на декар. Наистина ли един декар се равнява на толкова ? Не говорим само за ресурсите които са вложени в този декар , а и за самият труд . Един земеделец няма работно време от 9 до 18 например , той работи от сутрин до вечер без почивка, неуморно. Не се вижда с приятели след работния ден , освен ако не работят заедно , не защото не иска , а защото за всяко семе което е посадил , той е дал от себе си. Представете си какво е цял декар . Не говорим за това , че в момента има нови ресурси и не всичко се прави на ръка , но за да посадиш едно нещо, ти трябва да се грижиш за него постоянно . Не е само до до машините , а до това , че нашата работа е важна колкото на лекари , полицай и дори учители . Не само се грижиш , учиш се , но и след това, което си създал, то не остава само за теб, то се консумира от всеки и не никой не ти знае името , никой не знае кой човек му е брал домата, или това месо от кого е отглеждано докато е било живо.“ – коментира Мими Янкова, която е от дълго години в бранша.

Тя отговори и какво искат производителите от протеста : “ Ние не искаме много , не става дума за пари, но защо един българин не се храни с български домати , краставици и т.н , защо всичко трябва да се внася отвън . Освен това ние се водим държава в ЕС , тогава защо не сме равноправни ! Защо за други страни се отпускат субсидии , помага се при започване на нов бизнес и държавата държи на земеделците , защо работата им се почита и те си пазят хората , пазят си страната . Това не е насочено само към мен или някоя фирма , насочено е към това , че те толкова не искат да се занимаваме , слагат ни забрани , че да се унищожи цялата земя . На нас ни е забранено да орем до 15 февруари , но тези които сложиха тази забрана , знаят ли ,че това не е просто едно работно място , защото ако кажеш на един учител, Вие сте в грипна , децата ще загубят знанията си , но ако на нас ни се забрани да се отглежда , не само ще загубим реколта , но и самата работа , защото за да отглеждаш едно цвете , ти трябва да го поливаш , в момента ни е забранено да си поливаме нашите цветя , но никой не се замисля , какво ще се случи , ако цветето не се полива седмици, то ще умре“ .

Мими Янкова беше категорична и за друго : „Ние искаме равенство и искаме това което молим държавата да ни се осигури , понеже една година ние чакаме да ни се плати . Да ние можем да се откажем , да си намерим нова работа и да продължим живота си , но някой би ли се отказал от мечтата си и от любовта си . Защото тези които жънем до късни вечери и не се прибираме , за да отглеждаме , ние не само го правим за хората , ние го правим с любов и с цялото си сърце !“