„ЗОРНИЦА САФАРИ“: КОГАТО НОРМАЛНОСТТА СЕ СРЕЩНЕ С ПСИХИАТРИЧНАТА ФАУНА
Бургас отдавна е обявен за най-добрия град за живеене. Това е твърдение, което се повтаря толкова често, че вече е придобило статут на местна религия. Няма значение дали улиците са разкопани, дали паркирането прилича на военна операция или дали половината население се движи с физиономия на човек, който е видял сметката си за ток. Най-добрият град за живеене е и точка.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Но всеки голям град има своя екзотична фауна.
А Бургас има Зорница.
Там, между УМБАЛ Бургас, спирките на градския транспорт и психодиспансера, природата е създала уникална екосистема, достойна за документална поредица на National Geographic.
Тук може да се наблюдава рядкото явление „човекът без конкретна посока“. Екземплярът се движи с величествената увереност на мореплавател, открил нов континент, макар че всъщност върви към кофата за боклук за трети път в рамките на десет минути.
На близката пейка друг представител на местната фауна води ожесточен дебат със себе си. Засега резултатът е равен, но напрежението расте.
По тревните площи могат да се видят индивиди, които спят с такава отдаденост, сякаш изпълняват държавна служба.
И всичко това би било просто поредният бургаски колорит, ако не се появяваха и онези специални герои, които превръщат обикновеното чакане на автобус в преживяване.
Те крещят на невидими противници. Карат се с улични знаци. Заплашват дървета. Водят преговори с космоса. Понякога решават, че облеклото е излишна буржоазна условност и предприемат внезапна либерализация на текстилната политика.
А понякога стигат до върховете на артистичния пърформанс.
Такъв е и нашият герой.
Мъжът, който очевидно смята, че автомобилите страдат от тежък недостиг на лично отношение и периодично ги маркира по начина, по който уличните кучета отбелязват територия.
Собственикът на автомобила вероятно плаща каско.
Никой обаче не е предвидил опцията „уринен вандализъм от свободно движещ се философ“.
Гражданите гледат. Туристите снимат. Децата задават въпроси, на които родителите не желаят да отговарят. Полицията пристига. Натоварва героя. Отвежда го. След известно време той отново се появява. Същият. Непокътнат. Безгрижен. Свободен като чайка. Тук вече не говорим за отделни хора. Говорим за институционален тенис на маса. Полицията връща човека. Здравната система го освобождава. Полицията пак го връща. Системата пак го освобождава.
Някъде между двете институции стои гражданинът, който просто е искал да хване автобус номер 15, а вместо това получава безплатен билет за извратен порно филм.
И така ден след ден. Най-добрият град за живеене продължава да произвежда най-добрите истории. Защото в Бургас никога не знаеш, дали на спирката ще дойде автобусът. Но винаги има шанс да дойде сюжетът. А сюжетът, както знаем, никога не закъснява.
