Коментар на Днес България! Предизборна супа: Глусуваме по график и духаме?!
Всяко предизборно време в България прилича на традиционен празник – партиите изкарват от торбата щедрите обещания, които се предлагат като топъл хляб на гладните за надежда избиратели. Обещанията се роят като светулки около мъждукаща лампа – красиви, празни и временно блещукащи. Няма значение, че никое от тях няма да бъде изпълнено. Важно е, че звучат добре. И така, докато избирателят търси в програмите поредната илюзия за по-добър живот, пиар отделите на политическите лидери внимателно улавят тънката психологическа нишка – онова, което народът иска да чуе.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Колкото по-голяма е наглостта, толкова по-високопарни са обещанията – социална държава, увеличаване на доходите, демографски бум, който да засенчи Китай, и, разбира се, класиката в жанра – реформи в съдебната система. Да, същата съдебна система, която се развява пред очите на народа като кюлотите на баба Пена от село Мало Койнаре – избелели, но все така налични. Темата за съдебната реформа отдавна е превърната в един голям политически мираж, като фата моргана в пустинята, която обещава вода, но всъщност крие безкрайно протакане и правна пустота.
Как обаче да се случи промяната в съдебната система, когато ще наруши спокойствието на цяла армия дерибеи и кукли на конци? Тези политически фигуранти и водевилни лидери, които са си поделили държавата, като тава с баница, крадат с такава страст и безсрамие, че Бони и Клайд биха могли да водят курсове по морал в сравнение с тях. Всяко предизборно обещание за реформа е поредната димка в лицето на наивните избиратели.
Народната поговорка гласи: „Рибата мирише откъм главата“, и няма по-сполучлив начин да се опише състоянието на нашата политическа класа. Вече повече от 34 години, едни и същи лица сменят постове, партийните значки и лозунгите, но духът на кражбите остава непроменен. Социализмът ни беше сбъркан, демокрацията ни уродлива, създадена от бивши комунисти и техните потомци, които унаследяват властта по роднинска линия, както се предава фамилен бизнес.
И тук идва парадоксът за съдебната реформа. Кой ще я направи? Христо Гаргамелата без ден практика като адвокат? Комунистическото отроче Ивайло Мирчев? Ахмед Доган, царят на сараите? Делян Пеевски? Всички тези герои, които сами са част от проблема, ни обещават да ни дадат решение. Това е все едно вълкът да предложи реформи в овчарството. Никой от тях няма интерес да промени системата, защото, ако го направят, моментално ще трябва да потърсят Бай Ставри от Централния софийски затвор за нови жилищни планове.
Да, вярно е, че нещата не са толкова сложни, колкото политиците искат да ги представят. В англо-саксонската съдебна система няма нито цензура, нито лиценз, който да им пречи да я копират. Законодателство, доказало своята ефективност, е налично и достъпно, но кой би го въвел тук? Защото веднага след приемането му, половината властови елит ще се озове зад решетките, където им е мястото.
Тогава какво ни остава? Една съдебна система, която се е превърнала в еманация на корупцията, съдиите – зависими от политически и финансови интереси, а Конституционният съд – партиен орган, който повече напомня бюрократична машина от съветски тип. Прокуратурата и полицията пък са превърнати в бухалки, с които разчистват пътеките към властта и премазват неудобните.
И каква е реакцията на народа? Апатия. Народът се е превърнал в същински смъртник на път към бесилото – отчаян, обезверен, буден, но бездушен. Не му пука кой го краде, как го крадат и докога ще продължи. Защото всяка предизборна кампания е поредното цирково представление, което го държи в напрежение с привидни скандали и кавги, но накрая всичко свършва с усмивки и потупвания по гърба между актьорите на политическата сцена. Както казваше Алеко Константинов преди повече от век – народното събрание е цирк, и то умело представен.
И тук се разрояват множество въпроси: може ли Кирил Петков, този политически парашутист -шарлатанин, да осъществи съдебна реформа? Силно се съмнявам, че знае разликата между административно и наказателно право. А пък Костадинов? Творец на новите закони? Ако той напише законите, по-добре направо да приемем съветската система на правораздаване от 50-те години, когато дори 12-годишни деца са били разстрелвани за критики срещу властта.
Кой остава? Популистът -предател Руди Гела, който е без капка морал и планува Вертоломеева нощ?! Опазил ни Господ от такива Месии!
Слави Трифонов -кралят на чалгата развратил и довел до деградация няколко поколения? Или неговото протеже Тошко Йорданов, който от трибуната на народното събрание разпитваше Пеевски, кой му пасвал най-добре на оная работа в скута?!
Истината е, че на България не й трябва просто нова партия или нова програма. Трябва й нова политическа система. Парламентът ни е прекалено раздут, а в него се настаниха хора, за които депутатското кресло стана по-евтино от място в градския автобус. В богатите Съединени щати има две основни партии, а в бедна България – цели 20. Сульо и Пульо си регистрира партия и започва да се бори за място в парламента, партийна субсидия и ред превилегии. Нуждаем се от по-малък брой партии, по-строги изисквания към депутатите и реална реформа на всяко ниво на управление, включително здравеопазването, което също се превърна в черна дупка за милиарди.
На сегашните поредни избори е крайно време да свалим розовите очила, които ни дават политиците, и да се изправим лице в лице с реалността. Ако не го направим, ще продължим да гласуваме като бездушно стадо и ще „духаме супата“ следизборно.
Автор: Янчо Николов
