Лавров в ООН: Москва обещава победа, Европа е виновна за провала на мира
Русия няма намерение да отстъпва от военните си цели в Украйна, а Сергей Лавров използва трибуната на ООН, за да отправи поредна атака срещу европейската политика и да представи Москва като страна, готова за преговори, но възпрепятствана от Запада.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Руският външен министър Сергей Лавров заяви пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк, че Москва ще постигне поставените от нея военни цели в Украйна „независимо от обстоятелствата“. По думите му „заплахата за сигурността на Русия ще бъде елиминирана и мирният живот ще се възстанови“.
Така Москва отново постави две послания едно до друго: готовност за мирни преговори и едновременно с това категорично намерение да продължи войната, докато собствените ѝ цели не бъдат изпълнени.
Европа като виновник за несъстоялия се мир
В речта си Лавров обвини европейските държави, че правят „всичко по силите си“, за да провалят перспективите за преговори между Русия и Украйна, подкрепяни от администрацията на Доналд Тръмп.
Руският министър не представи конкретен списък от действия, които според Москва представляват саботиране на преговорния процес. Тезата му обаче се вписва в дългогодишната руска линия, според която западната военна и политическа подкрепа за Киев е пречка пред дипломатическото уреждане на конфликта.
Проблемът с тази дипломатическа конструкция е почти комично прост: докато едната страна казва, че иска мир, тя едновременно заявява, че ще постигне военните си цели „независимо от обстоятелствата“. Дипломацията, изглежда, вече се предлага с танк в приложението.
Същевременно американските усилия за преговори действително продължават, но към момента не са довели до окончателно споразумение или трайно прекратяване на войната. Британската библиотека към Камарата на общините отбелязва, че след пауза през 2026 г. през септември са подновени американските дипломатически усилия с посещения на Стив Уиткоф и Джаред Къшнър в Русия и Украйна.
Среща с Германия, критики към Берлин
Преди речта си Лавров проведе среща с германския външен министър Йохан Вадефул. Това беше първата среща между външните министри на Русия и Германия от началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г.
Разговорът е продължил малко повече от 20 минути. Според германската страна Вадефул е призовал Москва да прекрати курса на ескалация спрямо Германия, Европа и НАТО. От германска страна е било поставено и искане Русия да направи необходимото за постигане на договореност за износа на зърно през Черно море.
След това, от трибуната на ООН, Лавров отправи остри критики именно към европейската политика.
Руският министър заяви, че евентуалната реформа на Съвета за сигурност на ООН не трябва да води до добавяне на нови западни постоянни членове и посочи конкретно Германия и Япония, които според него са поели по „пътя на милитаризма“.
Така дипломатическият жест между Москва и Берлин съжителства с публична словесна конфронтация. Двете страни разговарят, но очевидно не говорят на един и същи дипломатически език.
Москва предлага да „стабилизира“ Ормуз
Лавров разшири посланието си и към Близкия изток, като заяви, че Русия е готова да участва в усилия за стабилизиране на ситуацията около Ормузкия проток.
Руският министър подчерта необходимостта от доверие между Иран, арабските държави и страните от Персийския залив и призова за изграждането на „стабилна регионална архитектура“.
Москва заявява готовност, заедно с други държави, да допринесе за стабилизирането на стратегическия морски път, който има ключово значение за международната търговия и енергийния пазар.
Това е поредният пример за опита на Кремъл да представи Русия не само като участник във войната в Украйна, но и като необходим посредник по глобални кризи.
Куба също влиза в речта
Лавров отправи критики и към политиката на Съединените щати спрямо Куба.
Той призова Вашингтон да прекрати блокадата срещу острова, да отмени ограниченията върху търговията и да извади Куба от американския списък на държавите, които според САЩ подкрепят тероризма.
Темата се появява на фона на сериозното напрежение около доставките на горива за Куба и проблемите с електроснабдяването на острова.
В същото време Вашингтон и Хавана продължават да разменят дипломатически сигнали, което показва, че кубинският въпрос остава част от по-широкото геополитическо противопоставяне между САЩ и противниците на американската външна политика.
Една реч, няколко фронта
Изказването на Лавров очертава любопитна геополитическа картина.
Украйна – Русия заявява, че ще постигне военните си цели, докато обвинява Европа, че пречи на американските мирни инициативи.
Германия – Москва и Берлин възстановяват директния контакт на ниво външни министри, но публичната реторика остава остра.
Близкият изток – Русия предлага да участва в стабилизирането на Ормузкия проток и настоява за нова регионална архитектура.
Куба – Москва отново атакува американската политика спрямо Хавана.
Това превръща речта на Лавров в нещо повече от коментар за войната в Украйна. Москва използва сцената на ООН, за да изложи цялостната си версия за световния ред: Западът е представен като сила, която възпрепятства дипломатическите решения, докато Русия претендира за ролята на фактор, способен да посредничи и „стабилизира“ международни кризи.
Само че зад дипломатическия речник остава един неудобен въпрос: ако Москва действително смята, че мирът е желаното решение, как изглежда пътят от заявените военни цели до този мир?
Засега отговорът на Кремъл е същият: първо трябва да бъдат постигнати целите на „специалната военна операция“. Едва след това, според Лавров, ще се върне „мирният живот“.
И именно тук се намира голямото противоречие в руското послание към света: мирът се предлага като крайна точка, но условията за достигането му продължават да се определят от военните цели на една от страните във войната.
