Лъжливият популист Иван Христанов забрави за обещанията си предизвиквайки народен гняв: Кречеталото от ТикТок няма очи да посети фермера бай Рибан (видео)
Понякога българската политика прилича на селски панаир. Има музика, има гюрлутия, маймунджалъци, има обещания, има и много захарен памук. Само че накрая се оказва, че зад шарените сергии стоят едни и същи стари шмекери с изтърканите си номера.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
В центъра на поредното представление и този път е министърът на земеделието Иван Христанов – човек, който очевидно вярва, че ако качиш достатъчно видеа в социалните мрежи, реалността ще се пречупи през неговата крива призма на лъжи и евтин популизъм.
Популизмът като земеделска култура
Когато беше в опозиция, Христанов говореше като пророк на новата морална политика. Тогава той уверяваше, че ако някога стане министър, неправдите в земеделието ще изчезнат почти толкова бързо, колкото изчезват сторитата след 24 часа. Посети изстрадалият бай Рибан за да си направи реклама на негов гръб заявявайки безкомпромисно – „Тук чума няма“! Обещаваше моментална справедливост с „предателите“ и престъпниците от дълбоката държава.
Днес, когато вече е министър, картината е много по-различна.
Историята около животновъда от Велинград и неговото семейство се превърна в болезнен пример как обещанията и реалността понякога се разминават като трактор и електрическа тротинетка на тесен селски път.
Семейството твърди, че върху тях се оказва натиск да признаят наличие на болест по стадото, въпреки че животните са здрави. Работни групи, документи, настояване за подписи. Всичко това звучи като административна версия на поговорката „Подпиши тук, пък после ще видим“.
А министърът? Министърът е зает.
Вероятно снима ново видео. В което се хвалтоти, какъв кикбоксьор е бил навремето и как ще търкаля мафиотите, които го притискат да не работи „толкова здраво за народа“. Христанов говори за квичене на свине, като влезе в кочината. Колко правилно, нагло и безпардонно се оприличава кречеталото с касапин, който е сбъркал кочината с кошара и вместо свине – блеят здрави овце.
Разследването, което развали идилията
В същото време журналистът Янчо Николов публикува разследване, според което в агенции като ИАРА Бургас и БАБХ се готвят кадрови размествания, свързвани с политически и приятелски кръгове около Константин Бачийски. Такива станаха факт и започнаха от Варна. Не подминаха Бургас и продължават бавно, но методично. Христанов заменя специалисти със свои хора. Това са му „работещите“ промени.
Историята стана още по-интересна, когато в нея се появи и мидена ферма, финансирана с европейски средства, която според публични данни не отговаря на изискванията и вече е била обект на съдебни решения.
Разбира се, за да е по цветна картинката в сагата се появява и близък авер на Христанов – бивш пандизчия, изгонен от ИАРА за един куп тежки нарушения, но на който Ваню е обещал да върне в агенцията на бял кон. Същият преди време беше назначен от „Иван- Инстаграма“ за областен координатор на партия Единение с която мисли да „преобърне политическата картина“ в страната. Опазил ни Господ!
Засега Христанов се въздържа от тази брутално нагла стъпка, защото от медиите го следят изкъсо какви ги върши.
Но, разбира се, Христанов съвсем е забравил, че внимателно следим и всяка негова стъпка свързана с фермата на бай Рибан и семейството му. Хора страдалци станали заложници на една престъпна бюрократична система.
Няма нарушение. Няма чумна зараза. Няма смърт. Цяла България видя, какво представляват нашите управляващи. Цяла България видя, какво представялва Иван Христанов.
Хвалипръдльото се оказа едно голямо недоразумение – както често се случва, когато приятелите на властта случайно се окажат сред печелившите. Държавата на двойния стандарт за пореден път лъсна в лицето на „Просто Ваню“.
От едната страна стои семейство животновъди, които се борят вече повече от година да защитят стадото си. От другата – държавна машина, която работи с документи, комисии и… много търпение, когато става дума за определени хора.
Най-ироничното е, че именно Христанов беше човекът, който обещаваше край на подобни практики. Както днес обещава, че ще видим, колко много работа е свършил и как едва ли не е разгромил мафията в държавата.
Нищо ново за българина нагледал се на всякакви чудеса. Поредното недоразумение което е открило нова „земеделска култура“ – популизма. Расте добре пред камера, изисква много говорене и почти никаква отговорност.
Мълчанието на политиката
Интересен остава и въпросът къде е политическата реакция. Например от страна на фигури като Андрей Гюров, които също носят политическа отговорност за хората, които подкрепят или назначават.
Когато обществото вижда противоречия, а институциите мълчат, това създава усещането, че политиката се е превърнала в клуб за свои хора.
Овцете, които не разбират от политика
Най-гадното в цялата история е, че в центъра ѝ са… овце.
Животни, които нямат профил във Facebook, не снимат TikTok и не разбират от партийни назначения. Те просто трябва да бъдат здрави или болни. Нищо повече.
Но когато политиката започне да решава кое е истина и кое не, дори и най-здравото стадо може да се окаже част от нечия административна схема.
Историята около Бай Рибан поставя два прости въпроса:
Как е възможно в държава, която се определя като правова и демократична, едно семейство да се чувства принудено да доказва, че здравите му животни са… здрави? И, как е възможно един земеделски министър да е толкова нагъл, безочлив и лъжлив? Да отидеш да си правиш реклама на чужда гръб, да заявяваш категорично, че един човек е прав и въпреки това несправедливо мачкан от системата. Да обещаеш, че ще въздадеш справедливост и накрая да се ….скриеш, като канализационен плъх.
Може би отговорът е прост.
В България понякога истината се измерва не със здравия разум, а с това кой държи печата, кой подписва заповедта и кой снима видеото след това. А междувременно овцете продължават да пасат. И вероятно се чудят как така хората, които уж ги управляват, понякога се държат доста по-странно от тях.
