Мартин Карбовски скочи да брани касапина Георги от Стара Загора, вижте защо…

Разказът, който ще прочете е от първо лице в несъществуващото вече списание „Егоист„

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Корпулентният журналист Мартин Карбовски е един от най-видните закрилници на изрода Жоро с макетното ножче, когото обяви за българския Ван дер Любе (алюзия към душевно болния комунист, станал изкупителна жертва на процеса по запалването на Райхстага). Поведението на бившия телевизионер става доста по-обяснимо, като прочетем негов текст от несъществуващото сп. „Егоист“, в който Карбовски описва гордо цели 2 опита да изнасили жена.

Ето цялата гнусотия, публикувана в далечната 1999 г.:

„Всеки мъж е опитвал да рейпва – най-малкото заради алкохол или поне защото Кърт Кобейн и Слави Трифонов пеят подобни песни. Аз съм се опитвал да насилвам жена два пъти. Едната се казваше Ваня и беше на моя таван към 02 часа АМ. Беше интересна с това, че беше пуснала на историка Андрей Пантев.

Някак си логично ми изглеждаше, че щом е пуснала на него, би трябвало да пусне и на мен – да не говорим, че се познавахме интимно и отпреди. Тази жена се разрева и се скъса да ме налага с юмруци, докато аз по най-глупавия съсредоточен начин неуспешно се опитвах да застана между стиснатите й като зъби красиви крака.

Вторият път въобще не си спомням името на девойката, но тя беше изключително тъпа и наистина ме харесваше. Заведе ме у тях и легна до мен. После, на разбора, тя ми каза, че не ми е давала знак за секс, защото била легнала с нощница. „Бахго, – ще кажат Четиримата Трудоваци, – дори на нощницата да има надпис на английски, че тази нощница е знак – пак немоа да му повервам…“ Не ме е срам да си призная, че бях пребит от тази млада госпожица – тя ми скъса сакото и искаше да ме удря с ютия. За първи път в живота ми, ме беше страх, че някой ще ме наръга с нож.

За първи път разбрах, че насилието е като снежен човек по нанадолнище. Не е ясно къде започва лавината и къде снежният човек просто си се търкаля. За утеха на феминистите и феминистките ще кажа, че синините на сутринта по мене и по нея бяха равен брой.“