Някои интересни факти за 8-ми март – Международен ден на жената
Както „Днес България“ вече писа, на 8-ми март, светът се обръща към жените с почит и внимание. Независимо от страната или културата, този ден се отбелязва с различни прояви на внимание към жените – от цветя и подаръци до обществено признание и подкрепа. Но зад този светъл ден стоят множество истории и символи, които го правят толкова специален и важен.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Историята на 8-ми март като Ден на жената е пълна с борба за равенство и права.
8-МИ МАРТ В МИНАЛОТО
Първият Ден на жената е отбелязан на 23 февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия. Празникът е започнал само като политическо събитие на социалистите, но постепенно става част от културата на много страни.
Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20 век, която поражда протести за подобряване условията на труд.
Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк.
Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията.
Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат.
Съществуват обаче мнения, че този факт не е потвърден, а е бил измислен през 1955 г. вероятно с мотива празникът да се смята за комунистическа идеология. Това е важно за борещите се за права на жените в Западна Европа и САЩ през годините на студената война.
В следващите години следват други протести, най-известният от които е през 1908 г., когато жените организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване. На 27 август 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените, организирана от социалистическия интернационал.
По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота.
Малко хора знаят, че Руската революция от 1917 г. започва с демонстрации на жените в Русия. На 8 март 1917 г работнички от Петроград излизат на протест срещу глада, царизма и войната.
В България 8 март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911 г., а през 1915 г. е първото публично честване.
Като ежегоден празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944 г.
Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти.
През 1977 г. Общото събрание на ООН приема 8 март да бъде признат за Международен ден за правата на жените и за мир.
8-МИ МАРТ В НАШИ ДНИ
Сега 8-ми март отразява всички лица на жената. Той е най-вече празник на майките и заради това им се отдава почит. Всъщност, дори само затова си струва неговото съществуване. Други жени очакват признание за значимостта си от любимите си мъже. И да, това се изразява в подаръци, цветя, поне малко по-различно отношение от другите дни. Необвързаните си организират излизане по женски, за да се вдъхновят от женската си сила и независимост и да я демонстрират в екип. Все още в много предприятия и фирми мъжете почитат колежките си по някакъв начин – независимо, дали идва от ръководството, или спонтанно. Тогава 8 март става и забавен, но не по-малко значим.
От друга страна, 8 март е денят, в който, жените днес, си припомнят и почитат всички онези техни сестри в миналото, които проправяха пътя ни дотук – да са независими финансово, да имат равни права спрямо мъжете във всяка сфера на живота.
Да си спомним за жените хайдутки, първите светски учителки и интелектуалките, за жените партизанки, за милосърдните сестри по фронтовете на толкова много войни, за жените героини на социалистическия труд, за всички онези жени, които бяха първи в професията си, а после я и преподаваха. Имената им се нареждат в световната история на женското движение за еманципация, рамо до рамо с техните сестри.
Само за сравнение – д-р Елизабет Блекуел е първата жена – дипломиран лекар в САЩ през 1849 г., а през 1859 г. става и първата жена, вписана в Британския лекарски регистър. През 1866 г. се дипломира д- р Тота Венкова – първата жена лекар в България, милосърдна сестра, после и лекар на фронта, до последно упражняваща професията си безплатно. Те не само са работили в епоха, когато е било немислимо жена да го прави, те са проправяли път на всички жени след тях, които вече са можели да мечтаят за свободна професия, образование, място в обществото и за признанието му.
