Политиците се прее..цакаха: Накараха българина да предпочете глупаците пред умните, на инат…

Идва един момент в живота на всеки народ, когато му писва не просто от политиците, а от физиономиите им. От онези вечни, лъскави, изгладени физиономии, които двайсет години обясняват как утре ще стане по-добре, докато днес ти вземат и последния стол, за да не седнеш на него и да чакаш светлото бъдеще.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Българинът вече е стигнал до онова душевно състояние, в което гледа парламента и си казва:

„Абе, я дайте Динко, Стоян Колев, Луна, Мара Отварачката, Стефан Шишето и още двама от кварталната кръчма. Поне ще знаем, че батакът ще е пълен, ама шоу да става“

Защото политическата класа направи едно велико историческо постижение: успя да накара примитива да изглежда искрен, а простака, като естествена алтернатива на лицемера.

И това вече е сериозен талант.

Стоян Колев, Динко от Ямбол, Луна, Емрах и цялата социално-мрежова менажерия поне не се правят на Аристотел след третата ракия. Те са такива, каквито са: пискливи, вулгарни, самовлюбени, първични и готови да направят салто в локва пикня, ако някой ги снима с камера, а в социалните мрежи летят лайкове.

Но поне са органични. Да, естествен биологичен отпадък.

Няма костюм, зад който да се крие поредният политически комбинатор. Няма вратовръзка, под която да се гуши обществена поръчка. Няма онази вдървена усмивка на човек, който ти съчувства, докато мислено смята колко ще струва следващата му кампания.

Както казва народът: „По-добре открит враг, отколкото прегърнат змияр.“

И българинът, уморен от прегърнати змияри, започва да гледа с известно любопитство към откритите маймуни.

На майтап, на майтап, ще вземе някой ден народът да направи онова, което днес изглежда като фейсбук-шега. Ще избере президент и вицепрезидент от хора, които вчера са били по пошли мемета. Не защото ги смята за велики. А защото иска да счупи нещо. Защото и той иска да се изгаври веднъж с дебелосерците, които от десетилетия му играят хайдушко хоро на главата.

Когато човек е затънал до шия в лайна, понякога не търси спасител. Търси голямо лайно, което да хвърли по тези, които са го набутали вътре.

И тогава ще дойде великият исторически момент, в който интелигентният българин ще обяснява по телевизията как е недопустимо държавата да бъде управлявана от шебеци, зевзеци, непрокопсаници, дръвници и пропадняци, а половината държава ще му отвърне: „А досега от кого се управляваше, бе, господин професоре?“

Защото, както би казал някой стар чорбаджия от времето, когато магарето още имало повече политическа тежест от депутата: „Като лисицата пази кокошарника, кокошките накрая почват да мечтаят за вълк.“

И ето ни дотук.

Българинът вече не търси непременно добрия живот.

Той започва да търси истината, дори когато истината е по анцуг, по цици, по прашки, гол задник, псува, снима се на живо и няма представа как се пише „конституция“. Защото най-страшното за една държава не е, когато народът започне да избира глупаци.

Най-страшното е, когато глупаците започнат да изглеждат по-честни от умните.

А ние, както винаги, сме на първия ред. С пуканките. И без изход.