Последният път – вече в евро. Луксозна услуга за мълчаливи клиенти
В Бургас вече можеш да си сигурен в едно: животът може и да е труден, но смъртта – още повече. Особено ако нямаш 125 евро под ръка. Защото общината реши, че гробното място, което доскоро струваше 125 лева „за вечни времена“, вече логично трябва да струва… същото число, но в евро. Математиката е проста, логиката – не чак толкова.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
От местната власт бързат да успокоят гражданите: това нямало нищо общо с въвеждането на еврото. Съвпадение. Чисто, случайно, напълно невинно съвпадение. Просто от 2009 година насам никой не се бил сетил да актуализира таксите и изведнъж – хоп – 100% скок. Без плавен преход, без обяснение защо точно двойно, без сметка, която да показва как разходите са нараснали точно с толкова.
Но кой пита опечалените? Те така или иначе нямат избор. Смъртта не чака по-добри финансови условия. Не пита дали получаваш 300 или 350 евро пенсия. Не се интересува дали си платил тока и лекарствата. Трябва да погребеш близкия си. И ще платиш. Каквото ти кажат.
Общината обяснява, че хората искали по-добро почистване, повече грижа, повече услуга. В отговор били наети осем работници и бил купен микробус. Безплатен, разбира се. Само дето този микробус излиза златен – плащаш го ти, когато си най-уязвим. Излиза, че срещу едно возене до гробищния парк плащаш цена, достойна за бизнес класа.
Някои общински съветници все пак си задават въпроси. Простички въпроси, от сорта: ако нещо е струвало 25 лева, защо сега струва 25 евро? Променили ли са се икономическите показатели двойно? Заплатите? Пенсиите? Или просто е по-лесно да се закръгли нагоре, когато клиентът няма как да откаже?
Траурните агенции вече виждат какво следва. Погребението се превръща в лукс. Не символичен акт на сбогуване, а финансова операция. За хората с ниски доходи изборът става абсурден: лекарства или погребение, хляб или гробно място. И тук логичният въпрос е неизбежен – какво правим, ако някой просто няма парите?
Оставяме покойниците пред общината с бележка „Моля, погрижете се“? Държим ги в апартамента, докато съберем средства? Или ще измислим нова общинска услуга – домашно балсамиране и съхранение „до по-добри времена“?
Най-циничното в цялата история е, че всичко това се представя като нормално, разумно и икономически обосновано. Все едно говорим за билет за концерт, а не за последния път на човек. Все едно скокът от 125 лева на 125 евро е дребна корекция, а не демонстративно посегателство върху момент, в който хората са най-беззащитни.
В Бургас явно вече няма нищо свято. Нито животът, нито смъртта. И ако досега казвахме, че „и в гроба няма да ни оставят на мира“, днес това вече е официална ценова политика.
