Радев, празна кратуно, нали не ни трябваха пожарни самолети?!
Гори България, братя и сестри! Горят ниви, паланки, складове с гръцка и италианска отпадъчна романтика в чували, храсти, лозя и вилни селища. Дим хвърчи в небето като сигнал към Господ – „Ела да видиш как се прави държавна политика без капка мозък“.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Но най-интересното е, че по стара българска традиция, пожарите не са виновни. Не, не. Виновни са самолетите – или по-точно липсата им. Или още по-точно – умотворенията на Зеления чорап, летецът-философ с диплома по отричане на очевидното и специализация в „Некадърност с отличие“.
Помните ли как президентът Радев се изцепи, че противопожарните самолети не били нужни, щото щели да се ползват само два месеца в годината? Гениално! По тая логика и линейки не ни трябват – хората не умират всеки ден, я! Дайте тогава да налеем парите в ръждясали кенефи на НАТО, които купуваме по схемата „едно време вървеше и стреляше, сега поне стои -храна и вода не ще“.
Чакаме вече пета година за осем броя F-16, произведени по време, когато Виетнам още беше фронт, а дъвката „Турбо“ вървеше по левче. Щели да ги „модернизират“. Какво значи това? Ами като да тунинговаш Жигули с лайсни от Passat и да твърдиш, че караш Lamborghini. Само дето двигателят кашля като пенсионер през декември.
И сега какво? Няма самолети. Няма готовност. Няма държава. Ама пък има едно голямо „чакаме помощ от Европа“, щото сами не можем да си угасим и халваджийските тефтери с обещания. Дойдат хървати, гърци, испанци, пращат самолети, изливат вода, прибират милиони. А ние? Пишем благодарствени писма и ги пускаме с гълъби.
А депутатите – а, те са на място. Винаги. Само че с едното око на айфона, другото в супата в ресторанта на парламента. Проспали темата за самолетите. Ама то нормално – когато мислиш с долните бузи на тялото си, дебатите минават покрай ушите като плисната кофа с вода.
В съседните държави – имат си техника, имат си логика. Ние? Имаме си политически кастинг за “Кой е по-безполезен?”. Победителите отиват директно в Министерски съвет.
А Радев? Той пак ще се качи в някой дръглив съветски „кукурузник“ за показна фотосесия. С каска на главата и усмивка на човек, който мисли, че прави нещо велико. Само дето страната гори, а той ще чертае фигурки в небето. Радев не знае как мирише изгорелия дом на някой нещастник, който ще бъде принуден да спи по квартири, а в най-лошия случай под мостове и подлези.
Не ни трябваха самолети, нали? Трябваха ни вехтошарски машини от депата за скрап в САЩ, корупционни схеми и държавен PR от третия свят. Защото в България, когато някой каже „ще инвестираме в бъдещето“, винаги се оказва, че просто купуваме старо желязо без перспектива, но с цяла камара добри намерения.
А междувременно – гледай, народе, как се пекат кебапчетата директно върху горящата ни земя. Политическо барбекю у нас – с вкус на пушек, корупция и пълна некадърност.
