Търси ли въобще МВР прокурорското леке Васил Михайлов от Перник?! Зад решетките го очаквали „палави моменти“, споделят източници на Днес България

43 дни. Толкова минаха, откакто прокурорският син Васил Михайлов изчезна в небитието, а МВР още си търка очите и се чуди дали да го търси с фенерче или с лупа. Бившият вътрешен министър Емануил Йорданов е прав за едно — никой реално не го издирва. Защото кой в България издирва свои хора? Особено когато синчето е с цяла колекция от условни присъди, една ефективна, и статут на местен деребей в Перник.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Но да не виним само полицията. Съдът също участва в това абсурдно шоу. Въпреки осъдителната присъда, Михайлов получи най-леката мярка — подписка. Да, правилно прочетохте: подписка. За човек с история от побои, заплахи за убийства, хулигански прояви и цял криминален репертоар, който би направил завистлив дори някой от „Люлин 10“.

Как е възможно това? Съвсем „случайно“ баща му е бивш окръжен прокурор. А както добре знаем, в нашата съдебна система гарван гарвану око не вади — но понякога му пуска сина, ей така, по роднинска линия. Познанства, приятелства, общи обеди на магистратски събития — нищо чудно съдията, пуснал Васил на свобода, да има повече общо с баща му, отколкото с Наказателния кодекс.

За капак, докато прокуратурата се прави на разсеяна, излизат записи как издирваният посещава автосервизи и си събира „дългове“ като квартален лихвар. Придружаван от чичо си — също Васил Михайлов, защото очевидно в това семейство въображението свършва на кръщенето.

„Аз съм прокурорският син. Дължиш ми пет бона“, е обичайният репертоар на лекето. И това — след осъдителна присъда. След подписка. След сигнал за нов побой.

Но нека не се лъжем — Михайлов не е просто нагъл. Той е продукт. Продукт на разложена система, в която правилата важат само за слабите, бедните и без връзки. Той е символ на цяла генерация келеши, които вървят с широка крачка през закона, защото знаят, че винаги има кой да ги прикрие. Докато не влязат зад решетките, където, както се носи слух, Васко го чакат други „правила на играта“.

Говори се, че още при престоя си в ареста е бил респектиран от хора, за които титли като „прокурорски син“ не значат нищо. Бил „посъветван“ от Георги Семерджиев, а в Бургас — получил специално внимание от местни тежкари, които не уважават бой над по-слабите, но ценят „изнежените“ връзкарчета. Дали е вярно или не — няма как да знаем. Но, ако това е причината да не иска и ден повече зад решетките, значи реалният съд все пак действа някъде. И не е облечен в тога.

Истината е проста: съдебната реформа не може повече да се отлага. И, ако тя бъде направена както трябва, много от сегашните законотворци ще сменят банките в парламента с леглата в затворите. Затова и се бави. И затова Васил Михайлов все още не е задържан. Не защото не могат да го хванат. А защото не искат.