100 години от рождението на самородният талант – Георги Парцалев!
„Смехът облагородява човека. Прави го по-възвишен, по-мъдър.“ – Георги Парцалев
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
На днешния ден, точно преди един век, в китния град Левски се ражда едно момче, което ще разсмее поколения наред. Самороден талант, чаровник с вечна усмивка, но и сдуша, пълна с тъга.
Младият Георги първоначално няма никакво намерение да се превръща в символ на българската комедия. Записва медицина в Софийския университет – защото животът, очевидно, му се струвал твърде сериозен. Пет години той наляга над учебниците, но съдбата има други планове!!
През 1956 г., докато още е студент, попада на сцената на Сатиричния театър. И сцената… го прегръща завинаги. Достатъчно било само едно появяване и публиката вече иска още Парцалев, иска да се смее с неговите така естествени образи, които пресъздава!
Първата му филмова роля идва с култовия филм „Любимец 13”, след което следва златна лавина от незабравими екранни образи.
Името Парцалев става синоним на смях, но от хубавия !
Във всяка от следващите му роли има частица от него – един малко стеснителен, леко наивен, винаги добродушен герой, който просто няма как да не обикнеш.
Сред емблематичните му филми са:
„Привързаният балон” (1967)
„Кит” (1970)
„Петимата от Моби Дик” (1970)
„С деца на море” (1972)
„Сиромашко лято” (1973)
„Баща ми бояджията” (1974)
„Два диоптра далекогледство” (1976)
„13-ата годеница на принца” (1987)
Списъкът е дълъг, както и смехът в кинозалите – който не стихва дори и днес.
Колкото и да разсмиваше всички, в живота Парцалев носеше своята тъга. Не създаде семейство, не остави потомство, не си построи дори свой дом. Живееше като вечното дете на сцената – отдаден на изкуството, но самотен в личното си пространство. Наричаше себе си „Тъжният клоун“, а близките му често споделяли, че зад онези лъчезарни очи се криела една тиха самота.
И все пак остави светлина след себе си!
За него са писани немалко книги, но една от най-задълбочените и обичани е тази на журналиста Георги Тошев – „Георги Парцалев. Хамлет от град Левски”. В нея можем да усетим не просто актьора, а човека – уязвим, чувствителен и искрен до болка.
Днес си спомняме за него с усмивка – точно такава, каквато той би искал да видим на лицата си. Не като поклон пред актьора и благодарност към човек, който ни е накарал да се смеем!
