13 500 пъти „спешно“: Как изглежда едно лято зад вратата на Спешното в Бургас

Над 13 500 прегледа само за три месеца. 6851 приети за лечение. Около 150 пациенти дневно. А зад всяко число стои човек, който не е дошъл в болницата от скука.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Лятото за едни е море, плаж, коктейл и снимка с изгрев, която до края на септември вече никой не помни. За други лятото е сезонът, в който телефоните звънят повече, коридорите се пълнят по-бързо, а медицинските екипи в Спешното отделение работят на обороти, които трудно се побират в една статистика.

В УМБАЛ Бургас това лято статистиката е достатъчно красноречива.

От 1 юни до 31 август в Спешното отделение са извършени над 13 500 прегледа. Средно това прави около 150 пациенти дневно.

Число, което на хартия изглежда просто като число.

Само че зад тези 150 души всеки ден стоят различни човешки истории: човек с внезапна болка, дете с травма, пациент с остро заболяване, възрастен човек, който се е влошил, турист, попаднал в Бургас точно когато организмът му е решил да напомни, че човешкото тяло не се интересува от ваканционния календар.

Лятото увеличава не само туристите, но и пациентите

Бургас през лятото не е същият град като през останалата част от годината. Населението по Южното Черноморие нараства значително, а заедно с него расте и натоварването върху здравната система.

УМБАЛ Бургас поема пациенти не само от града и областта, но и хора, които временно пребивават по Черноморието.

И когато туристическият поток се увеличи, медицинската система няма особен лукса да каже: „Днес сме пълни, елате утре“.

Спешността, за разлика от административната бюрокрация, не работи с работно време.

За трите летни месеца в болницата са приети за лечение 6851 души.

Сред най-натоварените звена са Клиниката по съдова хирургия, следвана от отделенията по нефрология, нервни болести и кардиология. Сред челните места са и неонатологията и Родилното отделение.

А докато едни чакат за преглед, други чакат най-важния момент в живота си.

През летните месеци в УМБАЛ Бургас са се раждали средно по пет деца дневно.

Тоест приблизително през времето, в което някой се оплаква, че му е свършила студената бира на плажа, някъде в болницата се е появявал нов човек. Природата, за щастие, не се интересува от туристическия сезон.

30 специалности зад една врата

Една от важните особености на УМБАЛ Бургас е, че Спешното отделение не съществува като изолиран остров.

Болницата разполага със специалисти от над 30 медицински специалности, които осигуряват денонощна помощ и работят в координация със Спешното отделение.

При необходимост се осигурява консултантска помощ и от други направления, сред които гръдна хирургия и урология.

Това има значение, защото пациентът не идва в болницата с готова диагноза, закачена на ревера.

И точно тук се появява едно важно уточнение.

През последните месеци са постъпвали сигнали от пациенти, че при търсене на спешна помощ са получавали информация за липса на специалист по дадена специалност или за липса на дежурен лекар.

При извършената проверка тези твърдения не са потвърдени.

Причината е проста, макар че медицината рядко е проста.

Решението от какъв специалист се нуждае пациентът не се взема предварително по желание на пациента или по телефонна диагноза, а след медицинска оценка на конкретното състояние на място.

И това е логично.

Пациентът може да предполага едно, близките му да подозират друго, а лекарят да установи трето. Човешкият организъм има неприятния навик да не се съобразява с предварителните ни теории.

Спешното не е информационно бюро

При пристигането си пациентът първо трябва да бъде оценен.

Не се започва с въпроса „Имате ли точно този специалист?“, а с въпроса какво реално се случва с човека.

След медицинската оценка пациентът може да бъде консултиран със специалист от съответното направление.

Ако състоянието му изисква хоспитализация, той се насочва към необходимото звено за диагностика и лечение.

При сложни и тежки случаи може да се наложи участието на повече от един специалист.

Това е особено важно при спешната медицина, където една болка например може да има различен произход, а привидно очевидната диагноза понякога се оказва само първата грешна спирка.

На място се преценява и дали конкретният случай действително е спешен.

Защото „спешно“ в медицинския смисъл не означава просто „не ми се чака“.

Според стандарта по спешна медицина спешен е случаят, при който остро или внезапно възникнало състояние може да доведе до смърт или до тежки или необратими увреждания, ако не бъдат предприети бързи мерки.

Разликата е съществена.

Човек може да се чувства много зле и въпреки това състоянието му да не представлява медицинска спешност. И обратното, понякога сериозно опасно състояние може да не изглежда драматично в първите минути.

Затова преценката се прави от медицински екип, а не чрез състезание кой пациент може да обясни по-убедително колко „спешно“ е положението му.

150 пациенти дневно не са просто статистика

Над 13 500 прегледа за три месеца означават сериозно натоварване.

Още повече когато трябва да се осигури непрекъсната медицинска помощ и едновременно с това да се координират различни специалности, диагностика, консултации, хоспитализация и лечение.

А над 6000 от прегледите са в педиатричния и ортопедичния кабинет.

Там средната месечна натовареност е около 1000 души за всеки от двата кабинета.

Зад цифрите няма Excel таблица, която да изпие болката, да успокои роднините или да превърне дежурството в осемчасов работен ден.

Има лекари, медицински сестри, санитари, лаборанти, специалисти и всички останали хора, които трябва да продължат да работят, независимо дали отвън температурите са 35 градуса, туристическият сезон е в разгара си или поредният автомобил е блокирал половината Бургас.

Когато системата работи, тя остава невидима

Има един парадокс в спешната медицина.

Когато всичко работи, никой не забелязва системата.

Пациентът влиза, преглеждат го, правят изследвания, викат специалист, поставят диагноза, приемат го или го насочват към друго подходящо място.

За пациента това трябва да изглежда почти естествено.

Само че зад тази привидна простота стои организация, дежурства, специалисти, оборудване, координация и способност да се реагира на много различни медицински ситуации едновременно.

А през лятото натоварването расте.

Бургас се превръща в един от най-посещаваните градове в страната, а здравната система трябва да поеме и собственото население, и хората, които временно са избрали града и морето за свой дом.

Точно тогава статистиката започва да говори.

13 500 прегледа. 6851 хоспитализирани пациенти. Над 6000 прегледа само в педиатричния и ортопедичния кабинет. Около пет новородени дневно. Над 30 медицински специалности на разположение.

Зад тези числа стои една проста истина:

когато човек има нужда от спешна медицинска помощ, той не носи със себе си статистика. Носи проблем.

А работата на системата е да установи колко сериозен е този проблем, от каква помощ има нужда човекът и колко бързо трябва да бъде оказана тя.

Останалото е статистика.

Но статистика, зад която стоят живи хора.