14 хиляди по-малко за година: България губи хора въпреки миграцията
България продължава да губи население, а новите данни на Национален статистически институт очертават тревожна и устойчива тенденция – страната се изправя пред задълбочаваща се демографска криза, при която естественият спад остава водещ фактор.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
През 2025 г. в България са родени 50 241 деца, докато броят на починалите достига 99 479 души. Разликата между двете стойности формира силно отрицателен естествен прираст от минус 7.7‰ – показател, който ясно демонстрира, че населението намалява значително по естествен път. В същото време раждаемостта продължава да спада, като новородените са с около 6% по-малко спрямо предходната година.
Допълнително притеснение буди и ниската плодовитост – средно 1.63 деца на жена, което остава под необходимото ниво за просто възпроизводство на населението. Паралелно с това се наблюдава и отлагане на майчинството – средната възраст при раждане на първо дете вече е 27.5 години. Социалната картина също се променя, като близо две трети от децата се раждат извън брак – тенденция, която отразява трансформации в семейния модел.
Демографските процеси се съпровождат и от ясно изразено застаряване на населението. Хората на възраст 65 и повече години вече съставляват 24.3% от населението, докато делът на децата до 15 години е едва 13.9%. Средната възраст в страната достига 45.4 години, като разликата между град и село остава значителна – населението в селските райони е осезаемо по-възрастно.
Към края на 2025 г. общият брой на населението възлиза на 6 423 207 души – с над 14 хиляди по-малко за година. Градовете продължават да концентрират по-голямата част от хората – близо три четвърти от населението, като най-големи остават София, Пловдив, Варна и Бургас.
Единственият фактор, който частично компенсира този спад, остава миграцията. През годината в страната са се заселили 44 640 души, докато емигриралите са 9 555. Така се формира положителен механичен прираст от над 35 хиляди души – стойност, която временно забавя общото намаляване на населението, но не може да обърне тенденцията.
Данните ясно показват, че демографската криза в България не е краткосрочно явление, а дългосрочен процес с комплексни причини и последици. Ниската раждаемост, високата смъртност и застаряването на населението оформят картина, която поставя сериозни предизвикателства пред икономиката, социалната система и бъдещото развитие на страната.
- Добромир Гюлев: СУ „Св. св. Кирил и Методий“ въплъщава духа на Бургас. Честит празник !
- Красимир Якимов е назначен за заместник-министър на икономиката, инвестициите и индустрията
- Нова стъпка към по-бърза реакция при бедствия: Откриват новата пожарна в Камено
- Децата пред екраните: Къде е границата между удобството и риска за най – малките ?
- Дебат за НВО: Синдикат иска отпадане на изпитите след 4 и 10 клас
