Числата на седмицата! Какво сочат статистиките за българското земеделие

След най-горещото лято в историята, България отново насочва вниманието си към своите селскостопански полета, като 2023 г. донесе значителни промени в добивите и търговията на зърнени и технически култури. В следващите редове ще разгледаме ключовите култури, от които страната ни произвежда най-много, както и динамиката в техния износ и внос.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Добивите на зърнени култури: Повишена реколта на пшеница
През изминалата година близо 2 милиона хектара от българската територия са били заети със зърнено-житни култури, което представлява леко увеличение в сравнение с предходния период. Най-голямо количество е произведената пшеница, като общото количество надвишава 6,5 милиона тона. Това е ръст спрямо предходната година. Към това количество влизат обикновена и твърда пшеница, както и лимец и спелта. Пшеницата остава водещата зърнена култура, както по обем на производство, така и по значимост за вътрешното потребление и износа.
Другите две ключови зърнени култури в страната са царевица и ечемик. Царевицата обаче бележи спад в добива за четвърта поредна година, като през 2023 г. са произведени около 2,5 милиона тона. Ечемикът, от друга страна, отбелязва 20% ръст спрямо предишния период, което е позитивна тенденция за българското земеделие.
Производство на технически култури: Сериозни спадове
Докато при зърнените култури ситуацията изглежда стабилна, техническите култури бележат сериозен спад в производството си. Традиционно силната позиция на България като лидер в Европейския съюз по производство на слънчоглед е застрашена, след като през 2023 г. производството на слънчоглед намалява с 17%. Освен това, добивите на рапица и лавандула също намаляват значително – съответно с над 30% и почти 40%. Това е тревожна тенденция, особено за лавандулата, където страната ни има световно признание като водещ производител. Спадовете се обясняват и с намаляване на обработваемите площи, които са с близо 10% по-малко.
Регионални лидери в производството
Производството на пшеница, царевица и слънчоглед е концентрирано в няколко ключови региона на страната. Най-голям принос в отглеждането на тези култури има Северозападна България, която осигурява над 40% от царевицата и 25% от слънчогледа в страната. Въпреки спада в добива на слънчоглед, този регион остава ключов за производството на технически култури.
Североизточна България, известна още като „Житницата на България“, продължава да бъде водещият район в производството на пшеница, като осигурява една четвърт от общия добив на страната. Тези два региона остават основни двигатели на селскостопанското производство в страната.
Износ и внос: България на световната сцена
От общо произведените над 6,5 милиона тона пшеница, България е успяла да изнесе над 5 милиона тона до месец май 2023 г. Най-голям дял от този износ е отпътувал към Индонезия, която е купила почти една пета от произведеното количество. Други значими дестинации са Алжир и Испания, които също са осигурили големи поръчки на българска пшеница.
При царевицата близо 1 милион тона са били изнесени, като основният пазар е Китай, който е купил половината от това количество. Слънчогледът, въпреки спада в производството, също е достигнал международните пазари, като 500 хиляди тона са били изнесени, с Нидерландия като водеща дестинация.
- Модна тенденция 2025 година : Елегантност и стил!
- Отпадат ли „Контактните бележки” за детските градини и ясли ?
- Марица с победа във Варна на първенството по волейбол!
- Гроздан Караджов разпореди мерки за зоните на българските летища
- Ето кой спечели златен медал на Световната купа по зимно плуване в Полша!
Що се отнася до вноса, България разчита основно на Румъния за трите ключови култури – пшеница, царевица и слънчоглед. Макар вносът на пшеница и царевица да не е значителен, слънчогледът е изключение. През последната година вносът на слънчоглед е достигнал 600 хиляди тона – почти колкото изнесеното количество.
Годината донесе смесени резултати за българското земеделие. Докато зърнените култури, особено пшеницата, показаха стабилност и ръст, техническите култури претърпяха сериозни спадове. Въпреки тези предизвикателства, България остава значим играч на международната сцена, като износът на пшеница, царевица и слънчоглед е от ключово значение за икономиката на страната.
Въпросът остава как България ще се справи с климатичните предизвикателства и променящите се пазарни условия, за да запази своята позиция като водещ производител на ключови селскостопански продукти.