19 юни – Денят, в който робството в САЩ официално приключва
На какво се равнява свободата?
„Свободата“ е дума, зад която се крие цяла история от борби, страдания и надежда. Философите я описват като способността на човека да действа безпрепятствено според своята воля. В политиката – тя е отсъствие на принуда от властта. А в теологията – освобождение от греха. Но какво означава свободата за тези, които никога не са я притежавали?
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
19 юни 1865 е датата при която всички роби са официално освободени!
На днешната дата генерал Гордън Грейнджър от армията на Съюза пристига в Галвестън, Тексас, и официално обявява: „Всички роби са свободни.“
Новината пристига повече от две години след издаването на Прокламацията за еманципация от президента Ейбрахам Линкълн (1 януари 1863 г.), която обявява края на робството в южните щати. Но Тексас, като последна крепост на Конфедерацията, остава изолиран – и робството продължава там по инерция.
На практика, това е денят, в който робството реално приключва в САЩ, въпреки че юридически то е отменено окончателно чак с 13-ата поправка през декември 1865 г.
От първия закон до свободата, съществуват няколко политически контекста
1641 г. в ЗМасачузетс става първият щат, който узаконява робството в английските колонии.
1808 г. се забранява се вносът на роби от Африка, но вътрешната търговия продължава.
1850 г. – Приема се закон, според който избягалите роби трябва да бъдат връщани на своите „собственици“.
1863 г. – Прокламацията за еманципация: Линкълн обявява свободата на робите в юга – символичен, но недостатъчен акт.
1865 г. – Juneteenth: свободата най-сетне достига и до най-отдалечените робски общности.
Свободата идва, но не носи веднага равенство. Много от освободените афроамериканци са принудени да работят в условия, близки до робство – срещу ниско заплащане, дълги работни часове и почти никакви права.
Именно от тези тежки условия възниква работническото движение, в което участват и чернокожи работници. Те започват борба за достойни условия на труд – и точно 50 години след Juneteenth, през 1915 г., се поставят основите на движението за 8-часов работен ден.
Juneteenth и борбата за трудови права са две различни, но свързани стъпки към по-справедливо общество. Едната бележи освобождението на хора от физическо и юридическо робство. Другата е от икономическо и социално подчинение.
Въпреки напредъка, предизвикателствата не са изчезнали – расизмът, икономическото неравенство и социалната несправедливост продължават да съществуват. На днешният 19 юни си струва да си припомним, че свободата не е просто даденост – тя е цялостен процес на борба, развитие и осъзнаване.
- „Тя беше пияна и крещеше“ – свидетелски разказ за катастрофата с фолкпевицата Дебора
- Асен Василев: Ще подкрепим всички вотове на недоверие – подготвяме и наш по три ключови теми
- Частично бедствено положение в Брезник заради замърсена питейна вода – БЧК достави над 3 тона минерална вода
