Греховното над духовното! Ало, сливенска митрополия! Какви земи дарявате на Агафонов край Ченгене скеле, когато там нямате нищо? (документи)
Споровете за 90 декара земя на Ченгене скеле край Бургас продължават с пълна сила в съдебната зала. Принципно са много повече, но в случая обръщаме внимание специално на тези мерки. Спорният казус е толкова абсурден, че е невероятно, как досега магистратите не могат да вземат решение по един толкова елементарен въпрос? Или трябва да не познаваш законите и се чудиш, какво да измислиш? Или да не познаваш историята въобще и да не знаеш, какво да предприемеш? Или в крайна сметка очакваш някой да те мотивира по някакъв начин да вземеш решение в негова полза? На пръв поглед така излиза разглеждайки случая.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Сагата се завихря, когато предпиемачът Пламен Трифонов и фирмата му „Пламс-2001“ се явяват на законно обявен търг от Министерството на отбраната и чрез тайно наддаване печели 20 декара земя в рибарското селище, в която влиза и бившата водолазна база – школа на МО. Трифонов получава редовни документи, нотариален акт, скици и всичко надлежно към земята. Целта му е да реновира базата, да построи наново разрушения кей към нея- единственият частен пристан в България и да развива екологично съобразен бизнес.
До момента на търга земята е държавна собственост на „Войнтех“, която е създадена от военното министерство. След търга става частно-държавна собственост, като бизнесменът има предложение да закупи в последствие декарите на каквато цена определи държавата. С една дум дългосрочна инвестиция.
Сметките му внезапно са объркани от намесата на Сливеската митрополия, която също изявява права над земята, твърдейки, че има собственост над нея. За разлика от удивения Пламен Трифонов, от епархията заявяват, че нямат нотариален акт, а хрисовул от византийски монах, който им дарява земята още през средновековието.
Парадоксът не свършва дотук обаче. Оказва се, че докато Пламен си чертае бизнес плановете, църквата и фирма „ЕМ ДЖИ ПРОПЪРТИС“ вече с готови със своите. Митрополията иска от бургаска община да и съдейства, за да бъде изваден Пламен от законно придобитата от него земя. Администрацията набързо издава заповед, кметът разписва. Мъжът пуска молба до съда, където се образува дело. Трифонов обжалва и нареждането на общината. Магистратите приемът, че искането на църквата е несъстоятелно. Въпреки това, митрополията обжалва решението и настоява, че тези земи и пренадлежат.
Докато се чака решение на съда на втора инстанция, духовниците вече са „дарили“ земята с нотариален акт на въпросната фирма, която бърза да влезе във владение. В същото време по неясни причини, втора инстанция се произнася в полза на църквата. Пламен Трифонов също обжалва. Тече трето разглеждане. И докато се чака крайното решение – чудо! В един момент се оказва, че земята е вече на олигарха с тъмно минало Георги Агафонов, който стои зад въпросната фирма.
Агафонов, който е бивш агент от Държавна сигурност, бивш банкер и разследван за множество тъмни афери, бърза да затвърди присъствието си, като започват събаряния на вилите които през годините са изградени във въпросната местност на ‘Циганския залив“. И тъй като Пламен Трифонов е официална страна по делото, Агафоно не може да го пипне, но неговите хора без да е излязло съдебно решение- рушат, трошат и извозват вилите на хората, докато ги няма в имотите им. На камиони се товарят както потройките, така и всичко намиращо се вътре в тях – телевизори, печки, техника. Изчезват и оборудвани каравани.
За сметка на това по-интересен факт е, че докато Пламен води дела. От бургаска община се разбързват и издават заповед за извеждането му от имота. Естествено, Трифонов обжалва и нея, но въпросът, защо е това бързане – остава неясен и мирише. Местността е горски фонд, олюс това е защитена територия от 1995 година. В нея няма построени масивни постройки, а само временни вили и каравани. Дървета няма изсечени. Администрацията отговаряща за горите в Бургас неясно на база какви мотиви взема решение в полза на църквата. Всички бързат да изпълняват нейните желание. Но да видим защо се получава така.
Разследване на журналиста от Днес България – Янчо Николов установи следните интересни факти. Българската православна църква и чрез нея, като неин представител Сливенската митрополия нямата никакво право върху земята на Ченгене скеле. Назад в историята то е попадало неведнъж в гранична зона между България и Византия. Византийците са последните, които имат юрисдикция над тези земи до 1453 година – Несебър, Поморие, Созопол са градовете, които до последно остават под тяхна власт.
В близост до Ченгене скеле е имало два храма но те са били гръцки. Да не забравяме че Българската църква губи своите права след падането на Българската държава през 1396 година. Реално тя е представяна от Гръцката патриаршия в Константинопол – Цариград. Успяла да запази имотите си които са обитавали духовниците по милост на султана, но да се сдобиват с други и дума не е ставало. Българските храмове и манастири продължават да съществуват с редица строги ограничения и без централизирано ръководство.
До 1453 година византийски деспоти и императора са можели да даряват имоти на църквите, чрез хрисовул (златен печат), но на териториите които са единствено владение на Византия. След падането и през 1453 година – Цариградската патриаршия си запазва земите, но правовият ред се изменя. Единствен султанът има право да дарява земи на църкви и всякакви други институции и физически лица. Това става с берати или ферман, които потвърждават дарение или даряват такова.
Дори да е имало възможност феодал или деспот да дарят земя на манастир, който е останал в Османската империя за да не го изгубят буквално – вакъфски имоти. То този имот е дарен след падането на България под турско робство, при това на гръцката патриаршия, която може да го задържи, но не може да го дарява или продава. Да не говорим, че огромна част от деспотските земи са раздадени на спахиите лично с берати и фермани от султана.
За искането на Сливенската митрополия липсва и континюитет или така наречената приемственост. Сливенската митрополия е създадена през 1873 година, след фермана на султана за създаване на Българска екзархия от 1870 година. Преди това земите (църковните) в тези райони особено през 14 и 15 век изцяло са принадлежали на гръцката екзархия или конкретно на някои автономни манастири, като Св. Анастасия. С една дума Сливенската митрополия не е пряк юридически правоприемник на византийски манастири или феодални владения от тези векове. Още повече, че за да бъде един имот реституиран, според българското право, трябва да се докаже собственост към момента на неговата национализация от 1944 година насам.
Другата версия на Сливенска митрополия за дарение от „гръцки монах“ е исторически и юридически изключително несъстоятелна. Тя е смехотворна и неграмотна. Монасите не са имали право на лична собственост Според каноничното право и византийските юридически сборници (като Еклога и Василики), при приемане на монашество човек полага обет за нестяжание (бедност). Всичко, което един монах е притежавал преди подстригването си, е трябвало да бъде раздадено или прехвърлено на манастира. След като стане монах, той престава да бъде юридически субект, който може да притежава или дарява земя от свое име. Ако земята е била „негова“, тя автоматично е станала собственост на неговия манастир още в момента, в който е станал монах. Той не може да я „дари“ по-късно като частно лице.
Монахът не може да издава Хрисовул. Тя (златопечатната грамота) е изключителен прерогатив на владетеля (император или цар). Нито един деспот, камо ли монах, нямат право да издават хрисовул. Ако документът, с който Митрополията разполага, е наречен „хрисовул“, но е подписан от монах, това е категоричен исторически фалшификат или груба правна грешка. Единственият документ, който монах може да остави, е „завещание“ (диатезис) или „типик“, но те се отнасят до вътрешните работи на манастира, а не до прехвърляне на държавна или феодална земя на трети страни.
Както установихме, след 1453 г. византийската аристокрация (деспоти и архонти) губи юридическото си право да се разпорежда със земя. Добре е да погледнем, какво казват османските закони: „Цялата земя става султанска (мири)“. Нито един гръцки монах или бивш благородник не е могъл да прехвърли земя край „Циганския залив“ на Църквата, защото той самият не е бил неин законен собственик пред османската власт.
От съдът се иска да направи една проста стъпка: да изиска въпросният документ или заверен препис. Ако документът е от „монах“, той не е хрисовул. Ако е хрисовул, не е от монах. Тази логическа грешка в тезата на Митрополията е критична. И нека да попитаме съда: „В какво качество този монах притежава земята?“ Според чл. 17 от Конституцията и действащите закони, правото на собственост трябва да е придобито на законово основание. Обетът за бедност на монасите е исторически факт, който изключва възможността те да са „феодални собственици“. И в качеството на какви аргументи и мотиви се взе второто решение в полза на църквата?
Липса на кадастрална връзка: Средновековните документи описват граници, чрез дървета, камъни и извори („от стария дъб до реката“). Почти невъзможно е да се докаже, че описанието от 15 век съвпада точно с границите на имота, закупен от Министерството на отбраната и отдаден на търг на Пламен Трифонов. Да не говорм, че тези имоти след възстановяване на българската държава не са описани никъде до съвсем скоро. При придобиването на имота от МО се издават редовни държавни документи, които се позовават на актове за държавна собственост, при това десетилетия наред не са били оспорвани. МО оперира с документи от 20 век. Да не говорим, че църковните архиви не са централизирани. Те не са публични, няма нито един имотен регистър, а от време на време митрополиите си позволяват да изваждат в съда „някой скрит документ“.
Да припомним, че обектът е бил водолазна база „школа“ към МО. А щом е бил със статут на военен обект, той е имал акт за публична държавна собственост. Това по закон го прави недосегаем за реституция. Когато Войнтех го отдават и статута се променя на „държавно-частна собственост“ – тогава църквата и Агафонов предявяват претенции. Това говори, че имота е наблюдаван. Да не говорим, че освен 20 декара имот на Пламен Трифонов, останалите 180 декара попадат от 1996 година в защитена зона. Това автоматично предполага силно ограничена собственост. А голямата площ за която претендира църквата не подлежи на реституция поради екологичното законодателство. Нека и Сливенска митрополия представи документ с който да ни демонстрира, как гръцки деспот, феодал, монах и който и да е прехвърлят собственост върху „модерно“ юридическо лице.
Други факти пък стават още по интересни и забавни. Както е известно Георги Агафонов е олигарх, бивш депутат, доносник на държавна сигурност с псевдонима „агент Здравков“. Неговият алъш -вериш със Сливенска митрополия започва от далечната 2005 година. По „случайност“ фирмата му „ЕМ ДЖИ ПРОПЪРТИС’ е създадена година по-рано 2004. Тя е с 5000 лева начален капитал, извършва всякакъв вид дейности, сред които и изкупуване на безценица на църковни земи. Дарението което му извършва Сливенска митрополия става с решение на епархииския съвет с номер: 15.16.12.2021 година. В качеството на дарител влиза църковното настоятелство при храм Св. Богородица, в чието задължение е встъпила Сливенската митрополия. Невероятно богато дарение на църква към Георги Агафонов. Навярно с цел незаконно овладяване на земи за развиване на перспективен бизнес в бъдеще.
Как така църквата дарява земя, която не е нейна, а на друг човек и държавата? Как извади нотариален акт за нея и кой го издаде, и разписа? Особено докато се води съдебен спор земята е под запрещение. Какви задължения е имала същата тази църква към Агафонов, че да му прави такива жестове? Купища въпроси.
Отговорите не са трудни. Познанствата и връзките по линията ДС все още работят. Припомняме, че починалия вече сливенски митрополит Йоаникий също като Агафонов лъсна с досие в държавна сигурност под псевдонима „Кирилиевич“. Двамата са имали „топли отношения“ и Йоаникий без да се замисли наруши устава, и сложи подпис върху документ продаваш църковен имот, при това недоказан документално. Но това не е единствената придобивка на Агафонов от църковните земи. Друг негов колега също агент на ДС – варненският митрополит Кирил, го уреди с 14 декара в местността Траката, където Агафонов издигна хотелски комплекс с гръмкото име „СПА -духовно-просветно-рехабилитационен център“.
Освен тях -Георги Агафонов налапа и други мазни имоти. Не буренясали ниви, а райски местенца в местността „парк Роценец“, край плаж Отманли. Знаейки навика му да се строи и бетонира, си представяме, какво ще се случи с Ченгене скеле, ако съдът му подари чуждата земя. А най-интересното е, че никой не инвестира и напира толкова за земи в защитени горски зони. Освен, ако не му е обещано, че статутът може да се промени. Това тепърва трябва да установяват следствените органи и прокуратурата.
