3С Сот Бургас – новите властелини на първобитния ред: Когато охраната забрави за закона и цивилизацията (ВИДЕО и СНИМКИ)

Изправени пред новия, брилянтен пример на охранителната фирма „3С Сот“-Бургас, се убеждаваме в това, че съвременната бургаска служба за охрана достига нови, невиждани върхове на „професионализъм“. Неуспешният кастинг за ролята на защитник на обществения ред се е увенчал с поредния първобитен герой в униформа.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

На сцената на данъчното управление „Приморец“ в Бургас, нейният „елитен пазител“ се представи в целия си архаичен блясък, доказвайки, че за някои хора понятието „еволюция“ вероятно се отнася само за телефонните апарати. Въпросният стожер на обществения морал така старателно изпълнява своята „мисия“, че по-скоро прилича на завършил курс за кроманьонци, отколкото на охранителен служител.

ВИЖТЕ ГРОЗНОТО ВИДЕО

Да, служителят на 3С Сот -Бургас не просто охранява – той се превъплъщава в ролята на селския бабаит въвеждащ свои правила в данъчното управление, който не се свени да ръководи личния живот и разговорите на хората. С обърнат бадж и липса на каквото и да е представяне, господинът решава, че е съвсем в реда на нещата да заплашва и блъска собственик на медия, без каквато и да е причина сякаш в България правилата са някакво абстрактно понятие, съществуващо само в учебниците.

Въпреки, че потърпевшият Николай Димитров не прави скандали, не спори, не псува и обижда, а дори вади служебната си карта и се представя, вживелият се в ролята на бабаит сотаджия се опитва да му вземе телефона, като демонстративно игнорира журналистическа карта на чиито собственик по закон трябва да оказва пълно съдействие. Къде ти толкова познания и интелект в една празна кратуна?!

ВИЖТЕ ВИДЕОТО С ПОТЪРПЕВШИЯ НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ

Ама защо да ни изненадва този факт? 3С Сот с безапелационния си лидер Петко Иванов явно са толкова уверени в недосегаемостта си, че последният не се поколебава да заяви нагло, че решава „кой е крив и кой прав“. Добре че в Бургас се извъди „умник Петко“, който да раздава справедливост на килограм, че иначе трябваше да се налага всички да ходим в съда. Но, както гласи морската поговорка „акъл море, глава шамандура“ -навярно и тя се отнася до управителя на 3С-СОТ Петко Иванов.

Петко ефенди толкова си е повярвал, че според него, дори и записите от камерите могат да изчезнат магически – един жесток „бонус“ за всички, които биха искали някога да видят как „професионалистите“ в униформа се справят с гражданите посмели да попитат мързелива служителка по тема свързана с поредните объркани документи.

Петко Иванов явно ръководи не охранителна фирма, а мини „гаменска“ структура, в която законът важи само в границите на собствените му първосигнални представи.

Да оставим настрана обидата, която подобно поведение носи на професията „охранител“. В съвременна България, където за съжаление има недостиг на кадри, кандидатите за охранители изглежда са свалили летвата толкова ниско, че изискванията започват от намаления брой на мозъчни клетки и свършват с дефицита на речников и интелектуален запас. И защо не? Ако няма други възможности за реализация, защо да не облечем униформа и да избиваме комплексите си върху произволно избрани граждани?

Не е случайно, че липсата на адекватен подбор на кадри в охранителната индустрия води до такива „изцепки“, които не просто вредят на имиджа на фирмите, а подкопават и малкото доверие, което обществото има в частната охранителна дейност. Когато агресивни и зле подготвени хора носят отговорност за обществения ред, обществото няма как да не се запита – къде, по дяволите, е държавният контрол?

Ето, че „професионализмът“ на нашия „комиксов герой“ и ръководителят му Петко Иванов не просто се олицетворява в безочлива арогантност, но и в цялостна липса на морална и законова отговорност. Когато такива хора са „лицето на сигурността“, става страшно да си представим на какво е способно тялото на сигурността.

Може би следващият път ще се чудим, дали някой такъв пазач няма да реши да използва юмруци, подръчни средства или нещо по-тежко, ако някой го „погледне накриво“, че го дърпа без причина или не му е дал да му счупи телефона.

Е, благодарим ти, 3С Сот, за този показен урок. Смешно е, но всъщност е и тъжно – защото когато стигнем дотам да гледаме на охранителите като на безконтролни хъшлаци, се оказва, че вместо сигурност, получаваме само нов повод за безпокойство.