3С СОТ: Охрана или опасност? – Проблеми в охранителния сектор и въпросът за професионализма (видео)
Вчерашният инцидент в Бургас, в който охранител от 3С СОТ посегна на собственик на медия и местен бизнесмен, показва, че представата за професионализъм в някои охранителни фирми е по-скоро въпрос на „лично виждане“, отколкото на професионални стандарти. Случката, разиграла се на обществени места пред камери, изкара на дневен ред неизбежния въпрос.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Какви хора всъщност работят в охранителния сектор?
Охранител или потенциален заподозрян?
Може би някои от фирмите не задават въпроси като: „Ти случайно имаш ли криминално минало?“, „Възнамеряваш ли да решаваш всеки конфликт с юмруци?“, „Имаш ли дори основни социални умения?“. Защо да питат – важното е „човекът“ да се задържи поне няколко месеца, защото работната ръка в сектора е дефицитна. Вместо това, правилата се свеждат до изискването „Искаме само хора, които могат да натискат копчета“ – с едно наум за тези, които понякога могат да вземат и нечий юмрук за „превантивна мярка“.
Формални критерии и съмнителни „таланти“
Един бегъл поглед върху охранителния бранш показва, че секторът е събрал интересна палитра от таланти, включително хора с криминални досиета или такива с проблеми със самоконтрола. За охранители често се назначават лица на договори за портиери, които на хартия изискват по-ниски квалификации – да се избегнат досадните проверки, разбира се. Само че след като бъдат „инсталирани“ в ролята на охранители, тези лица често се оказват неподготвени и неинструктирани, когато стане време да покажат поне минимална компетентност.
Интерересно: Имат ли право сотаджиите да извършват арести с качулки на главите подобно на СПС от МВР?!
3С СОТ и стандарта „Подскачане и дърпане на дрехи“преди всичко
Когато се стигне до „инциденти“, какъвто е случаят с нападението над бизнесмена в данъчната служба, служителят на 3С СОТ ясно показва, че не знае какво значи думата „дискретност“. Не видяхме нито учтивост, нито търпение, нито спазване на Закона за частната охранителна дейност, който ясно указва кога и как може да се използва физическа сила. А законът е категоричен -не може да се използва вербална и физическа сила освен, ако е при неизбежна самоотбрана или е заплашена сигурността на други физически лица в поверения обект. Но както изглежда, по този стандарт не се ръководи самият управител на фирмата, Петко Иванов.
Петко Иванов – един „самоповярвал си играч“ в местните среди?
Иванов, бившият шеф на Общинска полиция от времето на Йоан Костадинов, известен с лоялността си към определени фигури от бившата администрация, показва ясно, че на него никак не му липсва самочувствие. В неговите представи, той вероятно е “новият мафиотски бос,който решава“ кой е прав и кой е крив, без нужда от разследвания, съд и полиция. Биографията му включва множество „дружески“ и професионални връзки с хора, срещу които са заведени съдебни дела за милиони – Александър Томов, Ивайло Зартов. Може би именно това обяснява защо Иванов се смята за компетентен да диктува правила в охранителния сектор.
