3-ти март 1878: Възраждане на българската държавност и начало на Нова Ера за българите

На 3-ти март 1878 г., България се завръща на политическата карта на Европа, маркирайки началото на нова ера в българската история след почти петвековно отсъствие. Този исторически момент е резултат от усилията на българските хайдути, четници, революционери, опълченци, както и на руските войници.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Следващият етап след войната между две империи е създаването на държава, която, въпреки че с полунезависим статут, е приета в семейството на европейските нации. Това събитие е от значение не само за Европа, но и за света като цяло през този период.

Трети март не само обозначава края на една епоха, но и започването на нова ера за модерната българска държавност. България се освобождава от оковите на Османската империя, което е от значение и за европейското, и за световното развитие.

Българската държавност, възродена на 3-ти март, се превръща в символ на свободата, придобита след много жертви и кръволииета. Тази свобода не е дар, а е откупена с голяма цена от всички, които участват в борбата за нея.

Значението на 3-ти март за българската история е несъмнено, като същевременно е и напомняне за националния идеал и борбата за свобода. Той остава жизнен символ за обединението на българския народ и неговата история.

Следователно, запазването на 3-ти март като национален празник е от съществено значение за българското общество, което го възприема като част от своята идентичност и национално достойнство.