Радев наложи вето върху новите промени в Закона за здравното осигуряване
Президентът на Република България Румен Радев наложи вето на приетите от Народното събрание текстове с мотива, че притеснително много напомнят на вече обявена за противоконституционна разпоредба.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Като Радев връща обратно за обсъждане в Народното събрание разпоредби от Закона за изменение и попълнение на Закона за здравното осигуряване.
В мотивите си българския държавен глава подчертава, че подкрепя законови мерки, които целят най – ефективното разпределение на публичните финанси в областта на медицинската помощ. Същевременно с това Радев счита, че новите промени създават предпоставки за ограничаване на конституционните права на гражданите на Република България.
Припомняме, че змененията на чл. 59 от Закона за здравното осигуряване водят до възстановяване на лимитите при предоставянето на медицинска помощ. Това е мярка, която не само е малко вероятно да доведе до пълноценна реализация на поставената от законодателя цел за по-добро планиране и разходване на средствата на НЗОК, но и по естество представлява необоснована намеса в принципите на здравното осигуряване. Промените създават потенциална възможност да бъде ограничен достъпът на здравноосигурените лица до медицинска помощ, предоставяна от избрано от тях лечебно заведение, когато пациентите имат нужда от нея.
Приетите от Народното събрание текстове будят безпокойство, тъй като напомнят на вече обявена за противоконституционна разпоредба, която забранява на НЗОК да плаща за медицинска помощ, предоставена от лечебните заведения, ако тя надвишава договорените обеми и стойности. Това поставя здравноосигурените граждани в рискова ситуация, тъй като те могат да останат без гарантирано лечение в желаното от тях лечебно заведение, независимо дали ще се стигне до реална забрана за плащане. Според президента, това положение противоречи на член 52, алинеи 1 и 2 от Конституцията.
Освен това, не може да се пренебрегне начинът, по който е приет този текст – без необходимата публичност и без възможност за навременно реагиране от страна на засегнатите лица.
