Минималната работна заплата за 2026 г. – какво очакваме и какви са предизвикателствата
Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) проведе дискусия за бъдещето на минималната работна заплата (МРЗ) в България, като предложението е тя да достигне 1213 лева (620,20 евро) от 1 януари 2026 г. Това представлява увеличение с 12,6% спрямо сегашната стойност от 1077 лева, или с около 136 лева. Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов подчерта, че решението е взето в съответствие със законовия механизъм, базиран на средната брутна заплата за последната година.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Въпреки усилията за диалог с работодателските организации и синдикатите, не бе постигнато съгласие за промяна на механизма, който автоматично свързва МРЗ с посочената средна заплата. Това доведе до разделени мнения – от една страна, подкрепящи повишението за подпомагане на нискодоходните работници и борба с бедността, и от друга – критици, които възприемат това като изкуствено и потенциално вредно за пазара на труда.
Обоснованията за увеличението са свързани с целите за подобряване на доходите, намаляване на сивия сектор и стимулиране на икономическата активност. В същото време обаче, България остава с най-ниската минимална заплата в Европейския съюз — 551 евро спрямо средноевропейските нива, които варират значително.
Реакциите сред работодателите са против автоматичното обвързване на МРЗ със средната заплата, като те настояват за по-гъвкави и регионално адаптирани модели. Критиките идват и по отношение на липсата на реален социален диалог и на мерки за гарантиране на адекватността на минималното възнаграждение.
От синдикалните организации обаче изразяват подкрепа за повишението и настояват за въвеждане на нови методики за определяне на „заплата за издръжка“ и за създаване на тристранен комитет, който да следи за адекватността на минималната заплата и да регулира процеса в бъдеще.
В контекста на България като държава с ниски заплати и изоставащи стандарти спрямо другите страни от ЕС, предстоящите промени ще бъдат важен тест за баланса между икономическите реалности и социалната справедливост. Въпросът е как да се постигне устойчиво увеличение на доходите, без да се нарушава пазарната динамика и да се задълбочават социалните различия.
