Фон дер Лайен в Скопие: Европейската врата е открехната, но Македония продължава да стои на прага

Посещението на председателя на Европейската комисия поставя отново на дневен ред европейското бъдеще на Северна Македония, отношенията с България и въпроса дали Скопие търси реален изход от политическата безизходица, или се надява Брюксел да пренапише правилата в движение.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Урсула фон дер Лайен пристига в Скопие като последна спирка от обиколката си в Западните Балкани. На масата за разговори с премиера Християн Мицкоски и президента Гордана Силяновска-Давкова са европейската интеграция, реформите и перспективите пред Северна Македония за присъединяване към Европейския съюз.

Зад дипломатическите усмивки обаче стои един неудобен въпрос: ще направи ли Скопие необходимите стъпки към членство, или отново ще се опита да превърне европейския процес в спор за правилата, посредниците и историческите претенции?

Брюксел не е арбитражен съд за политическите спорове на Балканите

Правителството на Мицкоски настоява Европейският съюз да участва като посредник в диалога с България. Македонският премиер заявява готовност да обсъжда всички теми и определя присъствието на европейски представители като гаранция, че аргументите на двете страни ще бъдат чути обективно.

Дори се допуска участие на представители на НАТО с мотива, че България и Северна Македония са съюзници в Алианса.

На пръв поглед предложението звучи като опит за повече прозрачност. В действителност обаче то поставя въпроса каква точно роля трябва да има Брюксел: да улеснява диалога между две съседни държави или да се превърне в инструмент за предоговаряне на вече приети европейски условия?

Посредничеството може да помогне за намаляване на напрежението и за възстановяване на доверието. То обаче не отменя ангажиментите, поети в рамките на процеса на присъединяване. Европейската интеграция не е дипломатическа игра, в която правилата се променят според това кое правителство е на власт и колко шумно настоява за нови условия.

Българският въпрос остава в центъра на европейската перспектива

Основната пречка пред следващия етап от преговорния процес е свързана с конституционните промени в Северна Македония. Страната се е ангажирала да включи в Конституцията си граждани, принадлежащи към други народи, сред които и българите.

Европейската рамка предвижда след изпълнението на това условие да бъде завършена началната фаза на преговорите, при спазване на установените процедури.

Това е съществена подробност, която често се губи в политическата реторика от двете страни на границата. Скопие може да настоява за европейско посредничество, а София да има свои аргументи и опасения, но решението за следващата стъпка е обвързано с конкретни ангажименти, а не само с политическата атмосфера.

Въпросът е дали македонското правителство ще поеме отговорност за изпълнението им, или ще продължи да търси дипломатически механизми, които да отложат решението.

За България темата не се изчерпва с поредния спор между правителства. Тя засяга и принципа, че договорените условия за европейско членство трябва да се изпълняват. За Северна Македония пък изборът има пряко значение за скоростта, с която страната може да продължи по пътя към ЕС.

Новото разширяване и страхът от изоставане

Допълнително напрежение създават публикациите за подготвяни пътни карти за други държави кандидатки и партньори, сред които Черна гора, Албания, Украйна и Молдова. Мицкоски заявява, че няма информация Северна Македония да е изключена от подобен план, и настоява Брюксел да изясни ситуацията.

Тук тревогата на Скопие има политическо измерение. Докато някои държави напредват по различни направления на европейската интеграция, Северна Македония рискува отново да се окаже в позицията на кандидат, който чака следващата възможност.

Но европейското разширяване не е състезание, при което всяка държава автоматично получава еднакъв график. Напредъкът зависи от изпълнението на конкретни условия, от състоянието на институциите и от реформите, които всяка страна трябва да проведе.

Затова и въпросът не е само дали Северна Македония ще бъде включена в определена пътна карта. Въпросът е какво реално е готова да направи, за да придвижи собствената си кандидатура.

Опозицията атакува правителството за липса на ясна посока

Посещението на Фон дер Лайен се превръща и във вътрешнополитически тест за кабинета на Мицкоски.

Лидерът на опозиционния СДСМ Венко Филипче обвинява управляващите, че рискуват да оставят страната извън следващия етап на европейското разширяване. Той призовава премиера да използва визитата, за да даде ясен отговор за бъдещето на европейския курс на държавата.

„Алиансът за албанците“ също настоява за конкретен план с крайни срокове. Сред поставените приоритети са конституционните промени, съдебната система, борбата с корупцията и ефективността на институциите.

Така въпросът за членството в ЕС се превръща не само в международен ангажимент, но и в мярка за политическата последователност на управляващите. Едно е да заявяваш европейска ориентация, друго е да предприемаш действия, които носят вътрешнополитическа цена.

Именно тук се намира основното противоречие пред Скопие: правителството иска да запази свободата си на действие в спора с България, но същевременно очаква процесът на европейска интеграция да продължи без нови забавяния.

Реформите: неизбежният изпит пред Скопие

Отвъд двустранните отношения остава и въпросът за реалното състояние на реформите. Европейската комисия продължава да следи напредъка на Северна Македония, включително по отношение на съдебната система, борбата с корупцията и функционирането на институциите.

През юли комисарят по разширяването Марта Кос обсъди с македонското правителство реформите и възможностите за постепенна интеграция.

Тези теми не са второстепенна част от европейския процес. Дори спорът с България да бъде разрешен, членството не е автоматичен резултат. То изисква продължителна работа по законодателството, институционалната независимост и прилагането на европейските правила.

Северна Македония започна откриващата фаза на преговорите през юли 2022 г., а скринингът приключи през декември 2023 г. Оттогава следващата съществена стъпка остава обвързана с изпълнението на договорените условия.

Това означава, че европейската перспектива на страната зависи не само от отношенията със София, но и от решенията, които македонските институции вземат у дома.

Какво може да донесе визитата на Фон дер Лайен?

Посещението в Скопие само по себе си няма да реши натрупаните проблеми. То може да потвърди европейската ангажираност към региона, да даде политически сигнал за бъдещото разширяване и да създаде пространство за разговори между страните.

Но от подобни визити не следва автоматично отпадане на условия, промяна на преговорната рамка или гаранция за ускорено членство.

Същественото ще бъде дали след дипломатическите срещи ще има конкретни решения, срокове и действия. Без тях всяко ново посещение на европейски лидер рискува да се превърне в пореден епизод от балканския политически театър: много декларации, много камери и твърде малко движение по същество.

Европейският път на Северна Македония не е затворен, но и не може да бъде извървян само с настояване Брюксел да се намеси. Скопие трябва да реши дали ще изпълни поетите ангажименти и ще продължи преговорния процес, или ще поддържа политическото противопоставяне с надеждата, че времето и геополитическите обстоятелства ще променят условията.

За България остава въпросът как да защитава позициите си, без двустранният спор да се превръща в самоцел. За Европейския съюз предизвикателството е да запази доверието в правилата на разширяването. А за Северна Македония изборът е дали европейската интеграция ще бъде реален държавен приоритет, или ще остане удобен лозунг за вътрешнополитическа употреба.

Защото членството в ЕС не се печели с дипломатическо присъствие пред камерите. То се постига с изпълнени ангажименти, работещи институции и политическа воля, която издържа проверката на собствените си решения.