DARA спаси България!? Край! Разпускайте правителство и народно събрание, а археолозите могат да се разотиват…
И така. След хиляди години история, след царства, въстания, книжовни школи, манастири, битки, революции, след Паисий, Левски, Ботев, Златния век, киселото мляко, розовото масло и всичките онези прашасали неща, които поколения наред ни обясняваха като “българска идентичност”, се оказа, че държавният брандинг всъщност е чакал едно момиче с микрофон. Човечеството е живяло в заблуда. България не е започнала от Аспарух. България започва от DARA.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Вицепремиерът Иво Христов ни съобщи това с патоса на човек, открил огъня в мазето на Министерския съвет. Победата на DARA щяла да отвори “изключителни възможности” България да се брандира пред света. Сиреч досега явно сме били международен черен квадрат. Някаква територия между Румъния и Гърция, върху която европейците са си оставяли GPS-а да се рестартира.
Само си представете шока на Европа.
“Чакайте малко… България? Това не беше ли марка кисело мляко?”
“Не, не. Оказва се, че имат и певица.”
И каква национална стратегия само. Министерства, агенции, институти, дипломация, културни аташета, туристически кампании, инвестиционни форуми, икономически делегации… всичко това спокойно може да бъде закрито. След като една песен на английски с плашила, сценични ефекти и хореография е свършила повече работа от цели правителства, очевидно администрацията е просто декоративен фикус с бюджет.
Направо да преструктурираме държавата.
DARA за външен министър.
Пепи Еврото за банков надзорник.
Ружа Игнатова за финансите, защото поне тя успя да “брандира” България във всяко FBI бюро по света.
А Министерството на културата да се оглави от Азис, защото ако ще измерваме национален принос по международна разпознаваемост, човекът отдавна е пробил повече граници от половината ни дипломати.
Тази превъзбудена политическа истерия около “Евровизия” прилича на селски кмет, който е сложил три лампички на площада и вече говори за “Дубай на Балканите”. Само че тук говорим за 30-40 милиона евро. И то казани с лекотата, с която пенсионер си купува магданоз. “Ще струва между 20 и 30 милиона евро”, обясняват ни. Все едно обсъждат ремонт на спирка, а не колосална организация, за която държави с инфраструктура като Австрия и Холандия се подготвят с години.
Ние дори нямаме зала, която спокойно да поеме подобен мащаб. Но това не пречи на политическата фантазия да препуска като кон на абсент. Къде ще е сцената? На поляните край София? На паркинга пред мол? Или ще опънем LED екрани между панелките и ще обясняваме на европейските делегации, че дупките по улиците са “автентичен постсоциалистически релеф”?
Туризмът ни още се дави в елементарни проблеми. Летища, транспорт, инфраструктура, обслужване, хотели извън няколко курорта, организация, сигурност, логистика. Но не. Ние сме готови за “Евровизия”. Народ, който още чака влаковете си със закъснение от времето на Тодор Живков, изведнъж ще координира мегаспектакъл за милиони зрители. Това е все едно човек с течащ покрив да купи кристален полилей, защото “ще изглежда европейско”.
Най-забавното е друго. Политиците сами се унищожиха с тези приказки. Защото ако наистина една певица е направила за международния образ на България повече от всички управления досега, това е най-жестокото признание за собствения им провал. Те сами си написаха обвинителния акт.
С други думи:
“Ние години наред не свършихме почти нищо, но за щастие дойде DARA.”
Тук вече популистиката и политическите дрънканици отказват да работят, защото реалността ги изпревари с километри.
И нека сме честни. “Евровизия” отдавна не е онзи музикален форум, който някога беше. Днес това е телевизионен цирк от геополитика, лобита, скандали, ексцентричност и маркетингов шум, в който музиката често стои някъде между пиротехниката и латексовите костюми. Да представяш това като цивилизационен пробив за България е все едно да обявиш участие в риалити формат за национална доктрина.
Страната има далеч по-важни битки. Болници, образование, демография, икономика, инфраструктура, корупция. Но политическата класа винаги предпочита бляскавите и шумни играчки. Те са като деца, които палят пиратки пред рухваща къща и викат: “Гледайте колко светим!”
И не, проблемът не е в DARA. Момичето си е свършило работата прекрасно. Проблемът е в онези, които се държат така, сякаш тя е новият План Маршал за България.
Защото държава не се “брандира” с една песен. Държава се гради с години работа, институции, култура, образование, икономика и уважение. Всичко останало е евтин сценичен пушек. А пушекът, както знаем, много красиво стои под прожекторите… докато не се разсее и не покаже колко празна е сцената.
