Свобода за Иванчева: Когато сълзите на дете влязат в употреба за политическа амнистия
Десислава Иванчева е на свобода. Помилвана. Освободена. Реабилитирана в ефир. За три дни медиите я разнасят като свещена икона – майка, мъченица, героиня на прехода. Била изстрадала, била борец срещу системата. А всъщност – просто една бивша кметица, пипната със сак, пълен с хиляди, и впоследствие осъдена. Забравихме ли това?
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Къде свършва правосъдието и къде започва сапунката? Нима българската журналистика вече е PR отдел на освободените осъдени?
Иванчева беше осъдена за поискан подкуп – не по слухове, не по публикации във Facebook, а по официална съдебна процедура. Да, първоначалната ѝ присъда беше намалена. Но фактите остават: арестувана със солиден подкуп, превърната в знаме от едни, в жертва от други. И сега – амнистирана. Защо? Защото има дете. Като че ли в Сливенския затвор няма други майки. Или защото медиите си умират за драма.
Когато роди на 48, докато беше под домашен арест, се чуха гласове, че това е тактическо решение. Да провокира съчувствие. Не е престъпление да станеш майка. Но е нагло да използваш едно дете като щит срещу присъда. И сега – помилване. Със сълзи и благодарности към вицепрезидента Йотова. Хуманност? Може би. Но защо изведнъж всички забравиха защо тя беше там, в затвора?
Иванчева обеща да си „търси правата“. Превод: ще съди държавата. Значи освен че ѝ опростиха остатъка от присъдата, тя ще иска и компенсация. За „несправедливост“. Чудесен сценарий за сериал, ако не беше истинска случка от реалния живот. През 2018 г. тя беше представена от ГЕРБ като символ на корупцията. Сега същият политически пейзаж – с нови лица, но същите номера – я готви за герой на „прехода към справедливост“.
И какво правят медиите? Дават ѝ трибуна. Целуват я по челото. И питат: „Как се чувствате?“. Ами как да се чувстваш – прекрасно, когато от осъдена корумпирана кметица ставаш символ на майчинството и борбата срещу системата. Можем ли да си представим такъв пиар за друга жена в Сливенския затвор?
Ако майчинството е индулгенция, нека отворим вратите за всички. Или да приемем, че сълзите на едно дете струват повече от закона. И че достатъчно медийно внимание може да превърне всеки в „жертва“.
Истината е проста. Десислава Иванчева не е нито първата, нито последната, която системата използва. Но не е и героиня. Тя е просто грешният човек, в грешното време, избран за грешната битка. И ако някой днес наистина вярва, че това е справедливост – значи заслужаваме още много такива „герои“.
И не, медиите не са длъжни да превръщат всяка осъдена в майка Тереза. Понякога едно осъждане си остава просто това – осъждане. Колкото и сълзи да има около него.
