Случаят „Боян и Катя Самоходови“ и прокуратурата в Бургас: Институцията, която получава доказателства, но чака те сами да си повдигнат обвинения

Казусът „Боян и Катя Самоходови“ поставя неудобни въпроси за работата на държавното обвинение. Две полицейски акции, складове със съмнителни маркови стоки, онлайн продажби, свидетелски разкази, финансови следи и предходна условна присъда. Какво още трябва да се случи, за да получи обществото ясен отговор?

Има институции, които работят бавно. Има институции, които работят трудно. Има и такива, които създават впечатлението, че са открили съвсем нова форма на държавна дейност – получават материали, приемат документи, изслушват обяснения и след това потъват в такава тишина, че човек започва да се пита дали досъдебното производство не е преместено в архива на вечността.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Районна прокуратура – Бургас все по-често трябва да отговаря на един неприятен въпрос: какво се случва с материалите, които полицията ѝ предоставя, когато те съдържат данни за сериозни нарушения на закона?

Не говорим за кражба на две кокошки от селски двор. Не говорим за спор между съседи за три метра ограда. Говорим за казус с предполагаема системна търговска дейност, стоки с чужди търговски марки, складове, онлайн поръчки, куриерски пратки, парични потоци и хора, чиито показания могат да хвърлят светлина върху начина, по който е функционирала цялата дейност.

Става дума за Боян и Катя Самоходови. И тук започва голямото институционално упражнение по търпение.

ДВЕ АКЦИИ, СКЛАДОВЕ, СТОКА И ЕДИН ГОЛЯМ ВЪПРОСИТЕЛЕН ЗНАК

Според публикуваните журналистически материали първата сериозна полицейска операция е проведена през февруари 2025 г. в района на Бургаските минерални бани. В складово помещение са открити значителни количества дрехи, обувки и аксесоари със съмнителен произход. Количеството, според публикациите, е било толкова голямо, че изземването е наложило използването на няколко автомобила.

Следващият епизод, според наличните свидетелски и журналистически данни, е свързан със склад в бургаския квартал „Възраждане“, където отново е установена стока, подготвяна за разпространение.

Тези обстоятелства се потвърждават от протоколите за претърсване, изземване и останалите материали по делото, възниква съвсем логичен въпрос: Какво точно трябва да се случи, за да се види цялостната картина? Един склад може да бъде случайност. Две последователни установявания на значителни количества стока вече изискват сериозен анализ. Онлайн реклама, поръчки, куриерски доставки и плащания са допълнителни елементи, които могат да бъдат проверени и съпоставени.

Не е необходимо прокуратурата да гадае по кафе. Има протоколи, експертизи, свидетели, куриерски документи и банкови следи. Поне такава е информацията, изложена в публичните материали за случая. Именно затова обществото има право да пита: къде е резултатът?

ПРОКУРАТУРАТА ИМА ЛИ НУЖДА ОТ ОЩЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА, ИЛИ ОТ ОЩЕ ВРЕМЕ?

На 27 август 2025 г. Районна прокуратура – Бургас публикува официално съобщение, че ръководи досъдебно производство за използване в търговската дейност на стоки, имитиращи регистрирани търговски марки, без съгласието на техните притежатели. Съобщението се отнася до специализирана акция в Слънчев бряг. Иззети са значителни количества текстилни изделия, обувки и чанти. Посочено е, че предстои съдебно-маркова експертиза и разпити на свидетели. Това е официално потвърдената част от картината. Тя показва, че прокуратурата е започнала работа по престъпления от този вид. Но не дава отговор за крайния резултат по конкретния казус със Самоходови.

И тук идва същинският проблем.

Ако разследващите са установили складове, ако са иззели стока, ако са идентифицирали канали за продажба, ако са събрали свидетелски показания и документи, защо обществото продължава да получава повече въпроси, отколкото отговори? Какво точно липсва? Още един чувал с дрехи? Още един склад? Още един свидетел? Още един куриер? Още една банкова справка?

Или може би трябва някой от участниците лично да занесе папката на прокурора, да му я отвори на правилната страница и да му покаже с пръст къде се намират доказателствата?

Сарказмът е неприятен, но институционалната тишина го произвежда съвсем естествено.

ИВАН ПАНАЙОТОВ – СВИДЕТЕЛ, ПОСРЕДНИК ИЛИ УДОБЕН БУШОН?

Особено важен е въпросът за възрастния Иван Панайотов.

В публично разпространено видео той разказва за своята роля в логистиката на пратките. Според публикуваното от „Новините ДНЕС“ интервю той е изпращал стоки чрез куриерски офиси срещу възнаграждение и е участвал в процеса по изпращане и получаване на наложени платежи. Това са негови публично изложени твърдения, които следва да бъдат проверени чрез официален разпит, куриерски документи, платежни справки и други обективни доказателства. Но тук възниква един особено важен въпрос: ако човекът действително е изпълнявал логистични задачи по чужди указания, кой е давал тези указания? Кой е определял получателите? Кой е разпореждал изпращането на стоките? Кой е получавал парите? Кой е имал реалната икономическа изгода? И най-важното: проверена ли е цялата финансова следа?

Защото в подобни случаи не е достатъчно да се намери човекът, който носи пратките до куриерския офис. Трябва да се стигне до този, който организира дейността и получава приходите. Ако един възрастен човек е бил използван като посредник, това не е основание разследването да спре до него. Точно обратното – това е причина да се проследи цялата верига. Нали затова съществуват разследващи органи?

А АКО ИМА СНИМКИ, ВИДЕОЗАПИСИ И ПАРИЧНИ СЛЕДИ?

Според информацията, с която разполагат подателите на сигналите, съществуват и допълнителни материали, които могат да бъдат предоставени на разследващите. Става дума за твърдения за получаване на пари и стоки, за документирани контакти, за свидетелски показания и за визуални материали, които могат да помогнат при установяването на конкретни доставки и разплащания. Ако има снимки на получатели, които вземат пратки, ако има видеоматериали за предаване на пари, ако има документи за наложени платежи, защо тези обстоятелства не бъдат съпоставени? Защо не се направи пълна проверка на: Куриерските товарителници и имената на получателите. Платежните нареждания и изплатените наложени платежи. Банковите сметки, по които са постъпвали средствата. Договорите и отношенията с външни фирми. Лицата, които фактически са организирали изпращането на стоките. Свидетелските показания, съпоставени с обективните документи. Видеозаписите и снимките, ако са надлежно събрани и приложени към преписката. Това не е някаква космическа технология. Това е стандартна логика на едно финансово и документално разследване.

Снимката сама по себе си не доказва престъпление. Но когато се съпостави с товарителница, свидетелски показания, банков превод и установен произход на стоката, вече може да се превърне в част от сериозна доказателствена съвкупност. И тук въпросът е съвсем конкретен: извършени ли са тези проверки и какви са резултатите от тях?

УСЛОВНАТА ПРИСЪДА – ДЕТАЙЛ, КОЙТО НЕ БИВА ДА СЕ ЗАБРАВЯ

В публикации по темата се посочва, че Боян Самоходов има предходна условна присъда за сходно престъпление, с тригодишен изпитателен срок, за който се твърди, че е изтекъл през март 2026 г. Това обстоятелство трябва да бъде проверено по съдебния акт и официалната справка за съдимост. Ако новото деяние е извършено в рамките на изпитателния срок, възниква съществен правен въпрос за приложението на чл. 68 от Наказателния кодекс. Разбира се, това зависи от точните дати, характера на предходното осъждане и окончателната правна квалификация. Но нека попитаме: проверено ли е кога точно са осъществени действията, предмет на новото разследване? Съпоставени ли са те с датата на влизане в сила на предходната присъда? Направена ли е проверка за евентуално приложение на закона относно отложеното наказание? Защото условната присъда не е индулгенция за бъдещето. Тя не е абонамент за безнаказаност и не представлява разрешително за повторение на същото поведение.

Ако има ново престъпление, извършено в изпитателния срок, законът предвижда последици. Ако няма, прокуратурата трябва да може да обясни защо.

ЗАЩО ПОЛИЦИЯТА СЪБИРА, А ПРОКУРАТУРАТА НЕ ОБЯСНЯВА?

Тук вече стигаме до институционалния проблем. Полицаите извършват претърсвания. Изземват вещи. Съставят протоколи. Разпитват свидетели. Проверяват документи. Проследяват финансови потоци. След това материалите отиват при прокуратурата. И какво следва? Ако разследването продължава, обществото трябва да знае поне дали се извършват действия по него. Ако има необходимост от допълнителна експертиза, каква е тя? Ако доказателствата не достигат, какво точно не достига? Ако производството е прекратено или спряно, на какво основание? Прокуратурата не е длъжна да разкрива тайните на разследването. Но не е освободена от задължението да работи своевременно, законосъобразно и отговорно. Искаме нещо много по-просто: когато има данни за престъпление, те да бъдат проверени докрай, а решенията да бъдат мотивирани. Защото между липсата на достатъчно доказателства и липсата на достатъчно желание за събиране на доказателства има огромна разлика.

И прокуратурата трябва да може да обясни от коя страна на тази разлика се намира конкретният случай.

ПРОКУРАТУРАТА В БУРГАС НЕ Е САМОСТОЯТЕЛНА ДЪРЖАВА В ДЪРЖАВАТА

Има и един друг въпрос, който не бива да бъде заобикалян.

Когато едно разследване се проточва, когато има множество сигнали, когато общественото внимание е насочено към конкретни лица и когато резултатът от работата на институциите остава неясен, неизбежно започват да се появяват съмнения. Ние не твърдим, че някой влияе на прокуратурата. Не разполагаме с доказателства за подобно твърдение и няма да си измисляме конспирации, за да запълваме институционалната тишина. Но имаме право да попитаме: Има ли външни фактори, които затрудняват работата по този случай? Има ли контакти, обстоятелства или зависимости, които налагат проверка? Има ли прокурор, който може да обясни защо дадени доказателства не са довели до очакваното процесуално развитие? Проверявано ли е дали всички материали са постъпили по надлежния ред? Има ли движение по преписките? Има ли постановления, указания, откази или прекратявания? И най-вече – кой носи отговорност за крайния резултат?

Защото прокуратурата не е частна кантора, в която преписките се придвижват според настроението на деня. Тя е държавен орган, който упражнява власт от името на обществото. А обществото има право да пита как се упражнява тази власт.

КОГАТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ИЗЧЕЗНЕ В АДМИНИСТРАТИВНАТА МЪГЛА

Има една стара институционална хитрост: когато не можеш да отговориш на неудобен въпрос, обясняваш, че случаят е сложен. След това идва експертиза. После допълнителна експертиза. След нея още един разпит. Следва проверка на документ. После се установява необходимост от нова проверка. Накрая всички са работили, всички са били заети, всички са изпълнявали задълженията си, но общественият резултат е точно толкова видим, колкото риба в мътна вода. Само че сложността на едно дело не може да бъде универсално оправдание за безкрайност. Ако има липсваща експертиза – защо не е изготвена своевременно? Ако има неразпитан свидетел – защо не е разпитан? Ако има неустановен получател – защо не е издирен? Ако има банкови сметки – защо не са проверени по надлежния ред? Ако има противоречия в показанията – защо не са изяснени? И ако доказателствата действително не са достатъчни – защо прокуратурата не посочи какво точно не достига, доколкото законът позволява това?

Не може държавата да демонстрира мускули при полицейската акция, а след това да се държи така, сякаш не знае какво да прави с иззетото.

ИМА ЛИ ДВОЕН СТАНДАРТ?

В годишния си отчет за 2024 г. Районна прокуратура – Бургас отчита 22 внесени предложения по чл. 83б от ЗАНН, 21 от които са свързани с престъпления по чл. 172б от НК. Докладът посочва и 24 влезли в сила съдебни решения по подобни производства, включително такива от предходни отчетни периоди.

Следователно прокуратурата има практика да работи по казуси за незаконно използване на чужди търговски марки. Има и резултати. Тогава защо конкретният случай поражда толкова въпроси? Какво го прави толкова различен? Има ли специфична доказателствена трудност? Има ли проблем с експертизите? Има ли процесуални пречки? Или просто никой не намира за необходимо да даде достатъчно ясен отговор? Не обвиняваме никого предварително. Но отказваме да приемем, че въпросите трябва да бъдат погребани заедно с общественото търпение.

ИЗДИРВАНЕТО И НОВИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА

В публикация от 27 април 2026 г. „Новините ДНЕС“ съобщава, че Боян и Катя Самоходови са обявени за общодържавно издирване след неявяване по съдебна процедура, като се посочва дата 3 март 2026 г. и пребиваване в Германия. Информацията е вярна, възниква още един въпрос: защо се е стигнало до ситуация, при която лица, свързани с подобно разследване, не могат да бъдат открити за процесуални действия? Как са били призовавани? Какви мерки са предприети? Имало ли е информация за напускане на страната? Какви действия са предприети след неявяването? Има ли пропуски в организацията на производството? Това са въпроси, на които не може да се отговори с мълчание.

ВРЕМЕ Е ЗА ОФИЦИАЛНИ ОТГОВОРИ, А НЕ ЗА ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЗАГАДКИ

Обръщаме се към Районна прокуратура – Бургас и към административното ръководство на прокуратурата със следните въпроси: Колко досъдебни производства са образувани във връзка с дейността на Боян и Катя Самоходови? Какви са номерата и датите на образуваните производства? Обединявани ли са отделни преписки и досъдебни производства, или се водят самостоятелно? Какъв е процесуалният статус на всяко от тях към 2 ноември 2026 г.? Има ли привлечени обвиняеми и ако няма, какви са причините? Извършени ли са съдебно-марковите експертизи на иззетите стоки и какви са резултатите? Проверени ли са куриерските фирми, наложените платежи и банковите сметки, свързани с онлайн продажбите? Разпитан ли е Иван Панайотов и проверени ли са неговите публично изложени твърдения? Изследвани ли са отношенията между лицата, посочени в свидетелските показания, и получателите на паричните средства? Проверена ли е предходната условна присъда на Боян Самоходов и съпоставени ли са датите на евентуалните нови деяния с изпитателния срок? Какво е предприето във връзка с твърденията за получаване на пари и стоки от трети лица и фирми? Има ли постановления за спиране, прекратяване или отказ от образуване на производство и какви са мотивите за тях? Ако са постъпвали допълнителни доказателства, как са оценени и приобщени ли са към съответните производства? Има ли извършена вътрешна проверка за своевременността и пълнотата на прокурорската работа по случая?

Това не са въпроси на любопитни съседи. Това са въпроси на граждани, които искат да знаят дали законът се прилага еднакво за всички.

И НАКРАЯ – КОЛКО ОЩЕ ТРЯБВА?

Прокуратурата е длъжна да разследва добросъвестно, да взема законосъобразни решения и да носи институционална отговорност за работата си. Ако доказателствата са достатъчни – нека се действа. Ако не са достатъчни – нека се обясни какво липсва и какви действия са предприети за събирането им. Ако има пречки – нека бъдат посочени. Ако има нарушения в работата на разследващите или прокурорите – нека бъдат проверени. Но не може цялата история да се превърне в една голяма черна кутия, в която влизат складове, стоки, свидетели, документи и банкови преводи, а от другата страна излиза единствено тишина. Защото тогава неизбежно възниква най-неприятният въпрос: Дали в Бургас прокуратурата разследва престъпленията, или понякога самото бездействие на институцията се превръща в по-голямата загадка от предполагаемото престъпление?

Никой не иска предварително осъдени хора. Искаме работеща прокуратура. Искаме отговорност. Искаме законът да не бъде декоративна табела на входа на съдебната палата. А ако всичко по случая е направено както трябва, прокуратурата има чудесна възможност да го докаже с факти. В противен случай въпросите ще продължат. Защото журналистиката няма задължение да пази институционалното спокойствие. Нейното задължение е да пита, докато някой най-после отговори. А Бургас чака отговор. Не поредната преписка, която да потъне в дебрите на прокурорското безвремие.