ГЕРБ прави рокади с лицата: Нови членове в Изпълнителната комисия и старият въпрос за президентските избори

София отново е домакин на онзи особен политически ритуал, при който партиите се събират, за да докажат, че са готови за промяна, като внимателно сменят няколко стола около същата маса.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Националното събрание на ГЕРБ в Националния дворец на културата събра 700 делегати, а във фокуса на форума попаднаха както промените в Изпълнителната комисия, така и далеч по-съществената политическа сметка за предстоящите президентски избори.

Радостин Танев, Димитър Вучев и Стоян Петков са новите членове на Изпълнителната комисия. Те заемат местата на освободените Делян Добрев, Живко Тодоров и Владимир Темелков.

На пръв поглед това е стандартна организационна процедура. В българската партийна действителност обаче всяка смяна на стол около партийна маса неизбежно поражда въпроса: сменят ли се хората или просто се пренарежда пъзелът?

Добрев отвори вратата, но остави въпроса кой ще влезе

Особено внимание привлече изказването на Делян Добрев.

Той постави акцент върху необходимостта ГЕРБ да се отваря към нови хора, но едновременно с това защити профила на традиционните членове и симпатизанти на партията.

Тук се появява един от вечните проблеми на големите политически организации: как да се отвориш към нови хора, без старите да започнат да се чудят дали някой не им е сменил ключалката.

Добрев постави и далеч по-конкретен въпрос: според него ГЕРБ трябва да издигне собствени кандидати за президент и вицепрезидент.

Сред имената, които той посочи като потенциално силни кандидатури, са Димитър Николов, Томислав Дончев и Росен Желязков.

Това не е маловажна реплика.

Президентските избори имат способността да превърнат всяка добре подредена партийна сметка в политическа рулетка. А когато една голяма партия започне да говори за собствен кандидат, зад думите неизбежно стои другият въпрос: дали ще играе сама, или ще търси по-широка коалиция?

Борисов и вечната българска задача: да се обединим, но около кого?

Бойко Борисов вчера призова десните политически формации да се обединят около общ кандидат за президент.

Това предложение звучи логично, докато човек не стигне до най-неудобната част: кой ще бъде този кандидат?

Защото в българската политика „да се обединим около обща кандидатура“ често е дипломатичната формулировка на много по-трудния разговор: „Кой ще отстъпи собствената си кандидатура?“

Едно е политическите формации да намерят обща кауза. Друго е всяка от тях да убеди собствените си партийни структури, че точно чуждият кандидат заслужава тяхната подкрепа.

А третото, най-трудното, е всички да го направят, без някой да остане с усещането, че е дошъл на сватба, а си е тръгнал като шафер.

Новите лица и старият механизъм

Избирането на Радостин Танев, Димитър Вучев и Стоян Петков неизбежно поставя въпроса за бъдещия организационен профил на ГЕРБ.

Ако думите на Делян Добрев за необходимостта от отваряне към нови хора се превърнат в реална политическа линия, промяната би трябвало да бъде повече от кадрово упражнение.

Защото истинската промяна не е просто да сложиш нов човек на старото място.

Истинската промяна е да му дадеш възможност да направи нещо различно.

И тук политическите партии обикновено стигат до любимия си парадокс: искат нови лица, но предпочитат те да не променят прекалено много.

Президентските избори ще покажат колко е „отворена“ партията

Темата за президентските избори вероятно ще бъде една от централните в посланията на Борисов.

ГЕРБ е изправен пред стратегически избор.

Единият вариант е партията да излъчи собствен кандидат и да мобилизира целия си организационен ресурс зад него.

Другият е да се търси по-широка дясна или десноцентристка конфигурация около обща кандидатура.

И двата варианта имат своите политически дивиденти и рискове.

Собствената кандидатура дава яснота и партийна идентичност. Общата кандидатура дава възможност за по-широка подкрепа, но изисква компромиси.

А компромисът, както знаем от българската политическа практика, е животно, което всички твърдят, че обичат, докато не се окаже, че трябва лично да го нахранят.

Смяната започва с имената, но приключва с резултатите

Националното събрание на ГЕРБ показва едновременно две тенденции.

От една страна, партията прави кадрови промени и демонстрира желание за обновяване на Изпълнителната комисия.

От друга, разговорът за президентските избори показва, че пред партията стои много по-големият въпрос за политическата стратегия.

Новите лица могат да бъдат знак за обновление.

Но могат да бъдат и просто нови лица.

Разликата ще се види не в залата на НДК, не в аплодисментите и не в протокола от заседанието, а в следващите политически ходове.

Защото в крайна сметка партиите не се променят от това кого сменят в комисията. Променят се от това какво започват да правят след смяната.

А президентските избори ще бъдат достатъчно добър тест.

Там вече няма да има значение колко красиво е подредена партийното табло.

Ще има значение кой ще застане срещу избирателите.

И тогава ще стане ясно дали ГЕРБ действително отваря прозорците към нови хора, или просто е преместил мебелите, за да изглежда, че в стаята влиза повече въздух.