Путин предлага мир за Украйна без Украйна: Москва търси сделка с Тръмп и Си зад гърба на Киев
Кремъл обмисля тристранна среща с Доналд Тръмп и Си Дзинпин през ноември. Зеленски отсъства от дипломатическата формула, а съдбата на една държава може отново да се превърне в предмет на договаряне между великите сили.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
В голямата геополитическа игра има едно старо правило: когато силните започнат да чертаят картата на мира, малките често разбират последни къде точно са ги преместили. Именно такъв въпрос повдига информацията, че Владимир Путин е предложил среща с американския президент Доналд Тръмп и китайския лидер Си Дзинпин за обсъждане на края на войната в Украйна.
Според публикация на The Wall Street Journal, цитирана от Ройтерс, идеята е била представена по време на телефонен разговор между Путин и Тръмп на 9 октомври. Предложението предвиждало тримата лидери да се срещнат в кулоарите на срещата на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество, насрочена за 18 и 19 ноември в Шънджън, Китай.
Към момента обаче няма официално потвърждение, че подобна среща ще се състои. Според американски представител, цитиран от The Wall Street Journal, Тръмп не е дал съгласие, макар че е възможно да прояви интерес заради заявеното си желание да сложи край на войната.
С други думи, засега имаме дипломатическо предложение, а не договорен мир. Разликата е съществена, макар че в международната политика понякога едно непотвърдено изречение успява да предизвика повече трусове от цяла официална декларация.
Москва предлага масата, но кой има право да седне на нея?
Най-същественият политически въпрос не е къде ще се срещнат тримата лидери, а кой ще участва в разговорите за бъдещето на Украйна.
В предложената формула не фигурира украинският президент Володимир Зеленски. Не е предвидено и пряко участие на европейските държави, които имат съществена роля в подкрепата за Киев и в европейската архитектура за сигурност.
Това поставя очевидния въпрос: може ли да бъде договорен устойчив мир за една държава, ако самата тя не участва в определянето на условията?
За Москва подобен формат би осигурил възможност за разговор директно с двама от най-влиятелните световни лидери. За Вашингтон той би могъл да се превърне в демонстрация на дипломатическа инициатива. За Пекин би означавал участие в процес, който засяга не само войната, но и по-широкото разпределение на международното влияние.
За Киев обаче подобна конструкция крие риск решенията на най-високо равнище да ограничат пространството му за преговори, преди украинското ръководство изобщо да е седнало на масата.
Това не означава, че евентуална среща автоматично би довела до споразумение за сметка на Украйна. Означава, че самият формат поражда въпроси за легитимността на процеса, гаранциите за сигурност и правото на украинците да определят собственото си бъдеще.
Кремъл сондира почвата, Пекин изчаква, Вашингтон не обещава
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков е потвърдил пред The Wall Street Journal, че се обсъжда възможността за среща, но е подчертал, че липсва конкретика.
По думите му все още няма яснота нито за самата среща, нито за евентуалния ѝ дневен ред, макар и трите страни да признавали хипотетичната възможност тя да се състои.
Според същата публикация руските представители са представили идеята и пред китайската страна по дипломатически канали. Пекин не би възразил срещу подобна среща, ако Тръмп се съгласи да участва.
Това е важна подробност. Тя показва, че към момента не става дума за вече договорен тристранен формат, а за предложение, чието осъществяване зависи от позициите на няколко центъра на власт.
Кремъл има интерес да разговаря с Вашингтон за условията за прекратяване на войната. Китай има възможност да участва в дипломатически процес, който би затвърдил ролята му на глобален фактор. Тръмп от своя страна е заявил намерение да търси край на конфликта, но все още не е потвърдил участие в предложената среща.
Кой какво би могъл да получи от подобен разговор обаче остава предмет на анализ, а не установен факт.
Украйна и Европа рискуват да бъдат поставени пред свършен факт
Паралелно с идеята за среща на върха Вашингтон настоява за разговори между делегации на САЩ, Украйна и Русия, без участие на държавните ръководители, съобщава Асошиейтед прес.
Това е различен дипломатически подход. Вместо трима президенти да се опитват да очертаят политическата рамка, преговорите биха могли да започнат на делегационно равнище, където да бъдат разглеждани конкретни условия и позиции.
Но и тук ключовият въпрос остава какво точно ще бъде предмет на преговорите: прекратяване на огъня, териториалните претенции на Русия, бъдещите гаранции за украинската сигурност или по-широко споразумение за отношенията между Москва и Запада.
Европейските държави също имат основания да следят внимателно развитието. Всяко споразумение, което променя военнополитическия баланс на континента, би имало последици далеч отвъд украинските граници.
Изключването им от предварителни разговори не означава непременно, че ще бъдат изключени от последващ процес. Но създава риск ключови решения да бъдат обсъждани в тесен формат, преди европейските правителства да са получили възможност да изложат позициите си.
Мир или договорка между великите сили?
Предложението на Путин поставя в центъра един стар конфликт между реалната политика и принципа на националното самоопределение.
От гледна точка на дипломацията разговорите между големите сили могат да помогнат за прекратяване на война, когато страните имат влияние върху военната и политическата обстановка. Но подобни разговори не гарантират сами по себе си устойчиво споразумение.
За да има траен мир, не е достатъчно лидерите да постигнат политическо разбирателство. Необходими са ясни условия, механизми за изпълнение, гаранции за сигурност и приемливост на договореното за пряко засегнатата страна.
Ако Украйна бъде поставена пред условия, които смята за неприемливи, едно споразумение на върха може да се окаже само временно прекъсване на конфликта. Ако пък Москва, Вашингтон и Киев намерят формула, която може да бъде приложена и контролирана, дипломатическият процес би могъл да отвори път към по-трайно прекратяване на военните действия.
Засега няма достатъчно информация, за да се заключи кой от тези сценарии се очертава.
Едно е ясно: евентуалната среща в Китай няма да бъде просто протоколно събитие. Тя би могла да покаже дали Вашингтон, Москва и Пекин търсят обща рамка за прекратяване на войната, или всеки от тях преследва различни стратегически цели под общия лозунг за мир.
Докато няма официално потвърждение за срещата, договорен дневен ред и ясна позиция за участието на Украйна, всички разговори за предстояща голяма сделка остават в сферата на предположенията.
Защото мирът не е само моментът, в който оръжията замлъкват. Той е и въпросът кой определя условията, кой ги гарантира и дали онези, чието бъдеще се решава, изобщо имат глас в този процес.
