ДЪРЖАВАТА ОБЕЩАВА ДА СВАЛИ ЦЕНИТЕ, А ТИКВИЧКАТА СЕ ИЗСТРЕЛЯ В „КОСМОСА“: Пазарът не чете депутатски декларации

Докато управляващите размахват мерки срещу скъпотията, борсите размахват ценови етикети като присъди над семейния бюджет. В държавата на обещанията дори зеленчукът вече има по-убедителна икономическа политика от политиците.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Има една особена българска магия, която не се преподава в Харвард, Оксфорд или в никой университет по икономика. Тя се практикува единствено в коридорите на властта, където депутатът може да обяви, че овладява цените, докато тиквичката на борсата се изстрелва нагоре с 11,62 процента. Правителството говори за мерки, комисии, контрол и светло бъдеще, а пазарът отговаря с най-неприятното нещо за всяка власт: цифри.

И цифрите, за разлика от политическите обещания, не се хранят с аплодисменти.

Според публикувания анализ на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата индексът на тържищните цени се е повишил с 0,51 процента и достига 2,355 пункта при 2,343 пункта седмица по-рано. Само по себе си това може да изглежда като скромно движение на една графика. Но зад графиката стоят милиони покупки, хиляди семейни бюджети и хора, които все по-често пресмятат не какво им се яде, а какво могат да си позволят да сложат на масата.

А управляващите? Те вероятно пресмятат колко пресконференции са необходими, за да се убеди населението, че положението е под контрол.

Само че контролът явно е изпуснал дръжката на количката в супермаркета.

Тиквичката пощуря, гражданинът обедня

Да започнем с главния герой на седмицата. Тиквичката. Този скромен зеленчук, който допреди малко беше част от обикновеното меню, вече демонстрира икономически амбиции, достойни за инвестиционен фонд. Цената ѝ се е повишила с 11,62 процента до 0,98 евро за килограм на едро.

Тиквичката очевидно е повярвала в икономическия растеж. Гражданинът обаче още чака неговото отражение в портфейла си.

След нея зелената салата поскъпва с 9,86 процента до 0,78 евро за килограм, а картофите скачат с 8,25 процента до 0,63 евро. Зелените чушки прибавят 6,62 процента и достигат 1,16 евро за килограм. Червените се покачват по-скромно, с 0,32 процента, до 1,27 евро.

Зелето поскъпва с 4,38 процента до 0,62 евро, доматите с 0,44 процента до 1,82 евро, а морковите с 0,32 процента до 0,63 евро за килограм.

С други думи, зеленчуковата градина е провела собствено заседание по икономическа политика и е взела решение за увеличение на възнагражденията си. Без дебати, без парламентарни скандали и без необходимост от коалиционно споразумение.

Само кромидът и краставиците са решили да не участват в общия празник на поскъпването. Лукът поевтинява с 0,7 процента до 0,57 евро за килограм, а краставиците падат с 0,52 процента до 1,54 евро.

Ето я и добрата новина! Две малки отстъпления на фона на настъпващата скъпотия. Почти като да откриеш две спасителни лодки на потъващ кораб и властта да ти ги представи като доказателство, че плаването върви по план.

Плодовете също са чули за мерките, но явно не са ги разбрали

При плодовете ябълките продължават нагоре с 0,73 процента до 1,11 евро за килограм на едро. Лимоните поевтиняват с 4,79 процента до 1,51 евро, гроздето пада с 2,14 процента до 1,28 евро, а бананите отстъпват с 0,54 процента до 1,47 евро за килограм.

Тук картината е малко по-пъстра. Едни плодове поевтиняват, други поскъпват. Пазарът поне не се преструва, че всички показатели са прекрасни. Той просто показва какво се случва.

Политическата комуникация, напротив, има удивителната способност да превръща всяка неприятна статистика в повод за оптимизъм. Ако цените растат, мерките действат, но им трябва време. Ако цените падат, мерките вече дават резултат. Ако няма промяна, значи е постигната стабилност.

При подобна логика правителството би могло да обяви победа и ако утре хлябът започне да се продава срещу ипотека.

Сиренето поевтинява, но семейният бюджет не е чул новината

При млечните продукти има известно раздвижване в полза на потребителя. Кравето сирене поевтинява с 2,17 процента до 6,04 евро за килограм, а кашкавалът тип „Витоша“ пада с 1,33 процента до 9,35 евро.

Само че киселото мляко поскъпва с 1,9 процента до 0,75 евро за кофичка от 400 грама. Кравето масло се увеличава с 1,16 процента до 1,39 евро за пакетче от 125 грама. Прясното мляко поевтинява символично с 0,17 процента до 1,21 евро за литър.

Това е икономическата версия на семейния разговор, в който единият казва, че е спестил пет евро, а другият напомня, че междувременно са се появили десет нови разхода.

Да, отделни продукти поевтиняват. И това трябва да се отчита честно. Но от няколко понижения не следва автоматично, че общият проблем е решен. За подобен извод трябва да се проследят движението на цените във времето, разходите на домакинствата и реалните цени на дребно, а не да се избира най-удобната цифра от седмичната таблица.

Защото човек не пазарува статистически показатели. Той пазарува вечеря.

Яйцата поскъпват с над пет процента. Омлетът вече е политически акт

При замразеното пилешко месо увеличението е 0,67 процента до 3,58 евро за килограм. Яйцата размер М обаче скачат с 5,26 процента до 0,20 евро за брой на едро.

Пет процента и нещо може да изглеждат като дреболия на човек, който гледа цените от кабинета си. Но за потребителя това е още едно увеличение сред десетки други, всяко поотделно представяно като незначително.

Тук е голямата измама на удобното обяснение: никой не обеднява непременно от една тиквичка, едно яйце или една кофичка кисело мляко. Обеднява се от натрупването. От стотиците малки увеличения, които се събират в една голяма дупка в семейния бюджет.

А когато тази дупка стане достатъчно голяма, през нея изчезват и спестяванията, и спокойствието, и възможността човек да планира следващия месец.

Оризът и лещата поевтиняват. Захарта обаче не участва в социалната политика

Оризът поевтинява с 1,7 процента до 1,62 евро за килограм, а лещата пада с 2,58 процента до 1,96 евро. Това са реални понижения, които заслужават да бъдат отбелязани.

Захарта обаче поскъпва с 3,45 процента до 0,96 евро за килограм. Зрелият фасул се увеличава с 0,96 процента до 2,11 евро, брашното тип 500 с 0,62 процента до 0,65 евро, а олиото с 0,11 процента до 1,75 евро за литър.

Така изглежда пазарът в действителност: противоречив, неравномерен, понякога с понижения и често с увеличения. Нито всяко поскъпване е доказателство за провал на конкретна мярка, нито всяко поевтиняване е доказателство за нейния успех.

Но когато властта обещава овладяване на цените, тя трябва да представи не лозунг, а резултат. Иначе мерките остават политическа опаковка без доказано съдържание, като консерва с красива етикетка и съмнително количество продукт вътре.

Депутатските обещания не са касова бележка

Правителството може да обяснява колко мерки е приело, колко проверки са направени, колко институции са мобилизирани и колко строго ще бъде следено поведението на търговците. Всичко това звучи внушително в официалните съобщения.

Но има един неудобен въпрос: как точно гражданинът трябва да разпознае успеха на тези мерки, когато цените на основни продукти продължават да се движат нагоре?

Не е достатъчно да се каже, че се работи по проблема. Не е достатъчно да се организира поредната среща, на която хора с папки обясняват колко сериозно приемат ситуацията. Не е достатъчно да се обещае контрол, ако не се посочат ясни критерии за резултатите от него.

Потребителят има право да знае кои мерки действително влияят върху крайната цена, как се проверява тяхната ефективност, какви нарушения са установени и каква е промяната в цените на дребно след прилагането им.

Защото цената на едро не е цената на рафта. Между двете стоят транспортът, съхранението, загубите, търговските надценки, данъците и други разходи. Самият анализ на борсите не доказва кой е виновен за всяко увеличение в магазина. Но показва, че обещанията за евтина потребителска кошница не могат да бъдат приемани на доверие, без да се проследят реалните резултати.

Тъкмо тук започва отговорността на управляващите. Не да обясняват защо хората не трябва да се тревожат, а да докажат защо тревогата им е неоснователна.

Държавата играе на регулиране, а пазарът играе на наддаване

Най-големият проблем не е, че всяка седмица всеки продукт поскъпва. Такова твърдение би било невярно. Проблемът е, че гражданинът трудно може да различи реалната политика от политическия спектакъл.

Днес се обещават мерки. Утре се обявяват проверки. Вдругиден се съобщава, че се анализира ситуацията. После идва нова статистика, ново обяснение и ново уверение, че институциите наблюдават процесите.

Само че хората не могат да платят сметките си с наблюдение. Не могат да напълнят хладилника с прессъобщения. Не могат да нахранят децата си с оптимистични прогнози.

И ако държавата иска доверие, трябва да разбере нещо елементарно: доверието не се произвежда в парламентарната трибуна. То се печели, когато обещаното започне да се вижда в живота на хората.

В противен случай политиката се превръща в театър, в който управляващите играят спасители, институциите играят контролни органи, а потребителят е назначен за публика, която сама си плаща билета и после сама си понася щетите.

Последната дума принадлежи на касовия бон

Тиквичките са поскъпнали с 11,62 процента. Зелената салата с 9,86 процента. Картофите с 8,25 процента. Зелените чушки с 6,62 процента. Яйцата с 5,26 процента. Захарта с 3,45 процента. В същото време някои плодове, млечни продукти и бобови храни поевтиняват.

Това са числата. Те не доказват сами по себе си, че всяка правителствена мярка е безполезна. Но със сигурност не дават основание за безкритичен триумфализъм.

Затова следващия път, когато някой депутат излезе пред камерите и обясни как държавата решително овладява цените, нека не бъде питан колко заседания са проведени, колко уверено е произнесъл думата „контрол“ или колко папки са били подредени на масата.

Нека бъде попитан какво точно се е променило в касовата бележка на едно обикновено семейство.

Защото властта може да си позволи да говори за тенденции, индекси и макроикономически процеси. Гражданинът обаче живее в микроикономиката на последните двайсет евро в портфейла си.

И когато депутатското обещание се сблъска с цената на олиото, яйцата и картофите, победителят обикновено е известен предварително.

Не е народът. Не е и обещанието.

Победителят е касовият бон.

А тиквичката? Тя просто продължава нагоре. Очевидно е намерила по-добра икономическа програма от тази на държавата.