Днес е денят на „Невъзможното кацане“! Историята на полет 232 – героизмът, който не подлежи на симулация
36 години от аварийното кацане, което промени възприятието за авиационния героизъм
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
На 19 юли 1989 г. небето над Айова става свидетел на нещо, което дотогава никой не е смятал за възможно – тежко повреден пътнически самолет успява да кацне, макар и с трагичен край, благодарение на нечовешкото самообладание и професионализъм на своя екипаж.
Полет 232 на United Airlines, изпълняван с McDonnell Douglas DC-10-10, се насочва към Чикаго, когато фантомен дефект във вентилатора на опашния двигател води до катастрофална повреда. Самолетът губи всичките си хидравлични системи – тоест пилотите не могат да управляват нито посоката, нито височината с традиционните контролни уреди.
В такъв момент повечето самолети стават неуправляеми. Но не и този.
Капитан Ал Хейнс, първи офицер Уилям Рекардън, втори офицер Даг Хъдсен и инструкторът от United Денис Фич – който се качва като пътник, но се включва в управлението – започват битка за всяка секунда, всяка стотна от градуса наклон и всяка капка гориво.
С помощта само на тягата на двата останали двигателя те успяват частично да контролират самолета и да го насочат към най-близкото летище – Sioux City, Айова.
Кацане извън рамките на възможното
Самолетът се удря в пистата с дясното си крило, завърта се, преобръща се и избухва в пламъци. Огромна част от фюзелажа се разпада. Въпреки ужаса на катастрофата, 184 души оцеляват от общо 296 на борда. Това не е просто късмет – това е чудо, изковано от опит, стоманени нерви и работа в екип.
С годините авиационни експерти и симулатори не успяват да повторят кацането. Множество пилоти – включително тестови – не могат да овладеят DC-10 без хидравлика. Така се ражда терминът, с който инцидентът остава в историята – „Невъзможното кацане“.
Паметта на героите
Днес, по поречието на река Мисури, мемориалът на полет 232 напомня за тази история. В центъра му стои силен образ – статуя на подполковник Денис Нилсен от Националната гвардия на Айова, изнесъл от горящия самолет тригодишно дете. Снимката, по която е изваяна фигурата му, обикаля света и се превръща в символ на надеждата и човешкия героизъм.
Наследството
Катастрофата променя стандартите за авиационна безопасност, комуникация между екипажите и обучението в извънредни ситуации. Но най-вече – остава като урок за възможностите на човека в невъзможното.
На днешния ден, 36 години по-късно, си спомняме не просто за една катастрофа, а за полет, който пренаписа границите на това, което наричаме „чудо“.
