Платени сметки, изпран имидж и неудобни въпроси: Кой се опитва да затвори случая „Млекарево“ и да изрине фъшкиите на Атанасов и Тенекеджиев?! (видео)
Как едно разплащане се превърна в медийно опрощение, а една спорна история бе опакована като заговор срещу Кристиян Атанасов и Стоян Тенекеджиев
Има една стара житейска мъдрост: когато пожарът вече е изпепелил плевнята, не можеш да обявиш, че пожар никога не е имало, само защото си донесъл кофа с вода. Можеш да потушиш остатъците, да спасиш каквото е останало и да се надяваш, че никой няма да пита кой, кога и защо е оставил клечката да пламне.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Точно такова усещане оставя публикацията на „Изсра.бг“, посветена на Кристиян Атанасов, Стоян Тенекеджиев и историята със слънчогледа в село Млекарево.
Заглавието вече е произнесло присъдата: „Кой замеси Кристиян Атанасов и Стоян Тенекеджиев в режисиран цирк?“. Не просто имало спор. Не просто имало разминавания в разказите. Не просто имало въпроси за плащания. Циркът бил режисиран, имената били очернени, а виновниците за общественото недоразумение, разбира се, се намирали някъде другаде.
Само че журналистиката не е фокусническо представление. Не можеш да извадиш от цилиндъра една разписка, да я размахаш пред камерите и да обявиш, че всички неудобни въпроси са се изпарили.
Особено когато самият ти разказ съдържа достатъчно основания да бъдат зададени още въпроси.
ПЪРВО ИМА СПОР. ПОСЛЕ ИМА ПАРИ. НАКРАЯ НЯКОЙ ОБЯВЯВА, ЧЕ СПОРЪТ НИКОГА НЕ Е СЪЩЕСТВУВАЛ
Според публикацията на „Изсра.бг“ първоначално е ставало дума за 1000 тона слънчоглед, след това за 400 тона, а в крайна сметка Кристиян Атанасов е закупил общо 60 тона от четирима земеделски производители. В материала се описват различия в цените, наети камиони и разходи, свързани с организацията на транспорта.
Самият текст признава, че е имало проблем с разплащанията. За трима производители се твърди, че вече са получили парите си, докато плащането към Дора Михалева е представено като предстоящо.
И тук възниква въпросът, който сякаш е останал на опашката пред редакционната врата: Ако всичко е било напълно изрядно и случаят е представлявал измислена кампания, защо изобщо се налага да се показват разплащания като доказателство за благополучен финал?
Нека бъдем точни. Закъсняло плащане не означава автоматично измама. Търговският спор не е непременно престъпление. Липсата на посочен падеж във фактурата също не решава сама по себе си всички въпроси относно изискуемостта на задължението.
Но когато самият участник признава, че има суми за изплащане, журналистическата добросъвестност изисква да се разграничат три неща: имало ли е задължения, кога са станали изискуеми и какво точно е било платено.
Вместо това публиката получава почти готова морална индулгенция.
Платено на единия? Чисто!
Подадена ръка от другия? Оправдано!
Предстои плащане на третия? Значи заговорът се е провалил!
Това не е разследване. Това е счетоводна операция с претенции за окончателно историческо преосмисляне.
МЛЕКАРЕВО НЕ Е ТЕАТРАЛЕН ДЕКОР И СЦЕНА ЗА ЛАИЦИ
В селото е имало напрежение. Според разказа, който трябва да бъде проверен чрез оригиналните записи и свидетелски показания, впоследствие са последвали посещения и разговори с хората, участвали в търговските отношения.
Само че напрежението в едно село не се заличава с редакционна формулировка.
Ако хората са имали претенции, те трябва да бъдат разгледани по същество. Ако претенциите са били неоснователни, това трябва да се докаже. Ако е имало забавени плащания, те трябва да бъдат описани с дати и суми. Ако някой е разпространявал неверни твърдения, трябва да се посочи кои твърдения, от кого и въз основа на какви доказателства са установени като неверни.
Вместо тази скучна, досадна и изискваща документи работа получаваме познатия балкански номер: всички се събират пред камерата, някой подава ръка, друг благодари, трети обявява, че всичко е наред. След което зрителят трябва да си тръгне с усещането, че е присъствал на историческо възстановяване на справедливостта.
Само че ръкостискането е човешки жест, не съдебно решение.
И още нещо: когато човек каже, че „всичко беше добре, само онова там се случи и не продължи повече“, тази реплика не може честно да бъде представена нито като доказателство за престъпление, нито като доказателство, че никога не е имало проблем. Тя е част от контекста и заслужава да бъде разгледана в пълния си вид.
Защото журналистиката не е изкуство да изрязваш неудобните секунди, докато остане само удобният сюжет.
СИМОН МИЛКОВ И ВЪПРОСЪТ ЗА ДРУГАТА ВЕРСИЯ
Случая се споменава и в предаване на Симон Милков, който е убеден, че разглеждайки събитията в Млекарево, поставя под съмнение представянето им в публикацията на „Изсра.бг“и дудненето пред камера на Кристиян Атанасов.
Но принципният въпрос остава: защо читателят трябва да приеме едната версия за окончателна, преди да е видял и проверил другата?
Във видеото на Милков действително има записи от посещенията, разговори с производители, които противоречат на публикацията, а те трябва да бъдат съпоставени едно по едно.
Кой присъства в Млекарево? Кога? Кой води разговорите? Кой снима и защо той? Защо няма други медии? Какво е казано преди разплащанията и какво след тях? Има ли първоначални съобщения, фактури, банкови преводи или други документи, които позволяват да се възстанови хронологията?
Това са въпросите, които могат да превърнат шумния скандал в проверима журналистика.
Всичко останало е състезание по убедително разказване на собствената версия.
КОГАТО ЕДИН ЧОВЕК Е В ЦЕНТЪРА, А ДРУГИЯТ ОСТАВА ИЗВЪН КАДЪР
Особено любопитна е разликата между начина, по който публикацията представя Кристиян Атанасов, и начина, по който отделя Стоян Тенекеджиев от търговския казус.
Според текста Атанасов познавал Тенекеджиев бегло, а последният нямал нищо общо със сделките за слънчоглед. Производителите, цитирани в материала, също заявяват, че не познават Тенекеджиев или нямат претенции към него.
Това са техни твърдения и трябва да бъдат представени именно като такива.
Но оттук не следва автоматично, че е установено защо името на Тенекеджиев е било споменавано в публичното пространство, кой го е споменавал и дали е имал някаква роля извън непосредствените отношения между купувача и производителите.
Нито близкото познанство доказва участие, нито отричането на участие доказва, че всички въпроси са измислени.
Точно тук журналистът трябва да свали шапката на адвоката и да остави настрана желанието да бъде спасител на нечия репутация.
Ако Тенекеджиев няма отношение към конкретните сделки, нека това се установи чрез факти. Ако е присъствал при определени разговори, нека се уточни в какво качество. Ако няма документи, свързващи го със задълженията, това също е съществен факт.
Но репутацията не се изчиства с редакционна гума, която заличава всичко извън рамките на удобния кадър.
ДОРА МИХАЛЕВА И НЕУДОБНИЯТ ВЪПРОС ЗА „ПОСЛЕДВАЩОТО“ ПЛАЩАНЕ
В публикацията на „Изсра.бг“ се посочва, че Дора Михалева е трябвало да получи дължимата сума до края на съответната седмица.
Това е проверим ангажимент. И точно затова не бива да бъде погребван под лавина от заключения за заговори и очернящи кампании.
Извършено ли е плащането? На коя дата? В какъв размер? Има ли документ, който потвърждава получаването на сумата? Съществуват ли други неуредени претенции между страните?
Докато тези въпроси нямат ясен отговор, финалното заключение, че случаят е приключил и нечие име е окончателно изчистено, е най-малкото прибързано.
И не, това не означава, че Михалева непременно е права. Не означава и че Атанасов непременно е неправ. Означава, че журналистиката не раздава присъди според това кой е успял да организира по-убедителна среща пред камерата.
Колкото до снимки, на които човек е изобразен с чаша в ръка, те също не са доказателство за алкохолизъм. Ако подобен кадър се използва с внушение за лични пороци, това внушение трябва да бъде обосновано, а не оставено да работи като евтина подигравка.
В противен случай фотоапаратът престава да документира реалността и започва да обслужва клюката.
МЕДИЯТА НЕ Е ОВЧАР, А ОБЩЕСТВОТО НЕ Е СТАДО
В случая се отправят и тежки подозрения за евентуални зависимости, задкулисни влияния и мотиви на различни участници. Подобни твърдения не могат да бъдат приемани за установени факти само защото са изречени пред псевдо журналист.
Ако има доказателства за координирана кампания, те трябва да бъдат показани. Ако има документи за плащания към участници с цел разпространяване на неверни твърдения, те трябва да бъдат проверени. Ако има данни за натиск или заплахи, те заслужават независимо разследване.
Но подозрението не е доказателство, а намекът не е документ.
Същият стандарт важи и за „Изсра.бг“. Критиката към редакционния подход е напълно основателна тема, когато публикацията превръща спорни факти в категорични заключения. Но обвиненията за поръчковост, платено обслужване на нечии интереси или лични зависимости също трябва да бъдат подкрепени с конкретни данни. А такива липсват -напълно!
Иначе се получава огледална карикатура: едната страна твърди, че всички са част от заговор срещу нея, а другата, че всички обвинения срещу нея са режисиран цирк.
В този театър всеки е невинен в собствената си пиеса и злодей в чуждата.
Публиката обаче има право на нещо повече от билети за поредното представление.
КАКВО ВСЪЩНОСТ ДОКАЗВА ЕДНО РАЗПЛАЩАНЕ?
То доказва, че конкретна сума е платена, ако има надежден документ за това.
То може да сложи край на конкретно финансово задължение, ако са изпълнени условията за пълното му погасяване.
Но не доказва автоматично, че никога не е имало спор. Не доказва, че всички първоначални оплаквания са били неверни. Не доказва, че всички участници са разказали цялата история. И със сигурност не доказва, че зад всяко критично твърдение стои организирана кампания.
Това е разликата между фактическото установяване на събитията и медийната присъда, произнесена с увереността на човек, който вече е решил как трябва да завърши историята.
А когато журналистиката започне да бърка едното с другото, тя престава да бъде наблюдател и се превръща в съучастник.
КОЙ ИЗЧИСТИ СМЕТКИТЕ И КОЙ ИЗЧИСТИ ИСТОРИЯТА?
Историята в Млекарево заслужава не още един хор от взаимни обвинения, а хронология, документи и независима проверка.
Колко слънчоглед е бил договорен? Какво количество действително е предадено? Каква цена е била уговорена? Какви суми са платени, кога и на кого? Какво е било първоначалното оплакване на всеки производител? Какви точно думи са изречени пред камерите и извън тяхното полезрение? Има ли противоречия между първоначалните изявления и последващите разкази?
Докато тези въпроси не получат отговор, никой няма основание да продава на публиката окончателно морално оправдание, маскирано като приключило разследване.
Ако Кристиян Атанасов е изплатил задълженията си, това е съществен факт и той трябва да бъде отчетен. Ако Стоян Тенекеджиев няма отношение към конкретните сделки, това също трябва да бъде отразено. Ако някой е разпространявал неверни твърдения, те трябва да бъдат назовани и опровергани с доказателства.
Но между „парите са платени“ и „всичко е било измислица“ има пропаст, която не може да бъде прескочена с едно ръкостискане и три добре подбрани кадъра. Както и между Стоян не е участвал, но само се познават с Кристиян. Това пък е абсурд в който и самият Кристиян не вярва.
Защото в журналистиката има едно правило, което никога не е било особено удобно за хората, бързащи да излязат от скандал с изпран имидж: Когато сметките са изчистени, историята не е непременно приключила. Понякога точно тогава започват истинските въпроси.
Не можеш да вземеш стоката на производителите. Да ти е гласувано доверие. Да направиш опит да ги извъртиш с парите. И когато избухне жесток скандал да тръгнеш влачейки след себе си журналист на верига, като коза. А той да ти бъде придворен лакей и да изпълнява желанието ти да отразява инсценирани разговори с които да си замиташ дирите.
Няма как след тази гротеска да заявиш – ето, изчистихме си иментата. Това беше заговор, а ние сме потърпевши, след като е видно, че не сте.
