Изгорялата България: Когато политиците намазват с мед димящите пепели
България изгоря – Пирина, къщи, поминък, надежда… всичко! А депутатите ни се правят на герои с летателни машини за гасене на пожари – „след дъжд, качулка“.!
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Пирина се е превърнала в пепел. Пламъците са изпепелили не само дърветата, но и спомените, мечтите, поминъка на хората в региона. Изгоряха къщите, изгоряха земите, които хранеха поколения – всичко, което е правело България България. А сега, когато огънят се оттегля, вместо да се изправим и да кажем: „Ние, българите, ще се борим!“ – седим и чакаме някой да ни спаси.
И какво правят нашите „герои“ – депутатите? Седнали, гледат в бъдещето, което те самите са предвидили – да купуват летателни машини, с които да се борят с огъня. Ами, честито! След като вече три години ние наливаме милиарди в „войната“ в Украйна, която извади всяка капка кръв и всяка стотинка от джоба ни, сега ни обясняват, че ще летят, ще гасят, ще спасяват. Само дето, по всичко личи, че за България няма кой да се грижи.
Държавата ни изгори заедно с всичко – живота ни, надеждата ни, бъдещето. А нашите „патриоти“ – депутатите, които се редят като пионки, се чудят кой е русофил, кой русофоб, кой е западно ориентиран. В същото време, никой от тях не помисли да се погрижи за истинските проблеми на хората, които всеки ден губят дома си, земята си, бъдещето си.
От 220 народни представители – нито един не е с ориентация към България. Нито един не изказва глас за това, че трябва да защитим България, да я спасим, да я изградим. Всички са заети да си мерят политици, да си разменят обвинения, да се кланят на чужди интереси, а хората на село – изгорени, без дом, без надежда.
И какво обещават сега? „Обезщетение“ от 1914 лева! Толкова ли струва един човешки живот? Толкова ли е ценен един дом, една памет, една нация? Това е удар под пояса за всички, които още се борят, за всички, които плачат за изгорелите си земи и за хората, които са изгубили всичко.
Тази държава, която трябваше да бъде наша крепост, се превърна в пепелище. Изгоряха не само дърветата и къщите – изгоря и доверието в управниците, изгоря човешката надежда. А те – вместо да се съберат, да се обединят и да дадат всичко от себе си, за да спасят България – си говорят за Украйна, за геополитика, за чужди интереси.
Ето, това е България – една страна, която гори, а депутатите ни се правят на герои с летателни машини. Кажете ми, какво остава за нас, обикновените хора? Само пепел, само разруха, само безнадеждност. И нито един политик, който да е наистина с грижата за България, за нейната съдба.
Пак ще ни обещават – пак ще говорят за обезщетения, за съмнителни помощи, за „градивна“ политика. А огънят ще продължава да гори, защото България е изгорена – не само с огън, а и с безхаберие, корупция и безразличие.
Това ли е нашият път? Да пътим към бъдеще, в което всеки ще гаси огъня с надеждата, че някой друг ще дойде да ни спаси?
Не, България изгоря. И гори. А ние – хората – оставаме да плачем, да губим всичко и да чакаме утрешния ден, който може би никога няма да дойде.
