Константин Бачийски отново лъсна в поредната гнусна схема за имотна далавера: Този път Коцето удари на камък в Созопол
Понякога политиката прилича на стар созополски рибарски разказ. Започва с едно невинно въженце, после се оказва мрежа, а накрая разбираш, че цялото пристанище е било подготвяно за улов. Само че в случая не става дума за сафрид и чернокоп, а за апетит към едни особено ценни 260 квадратни метра на брега на морето.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Общинският съвет в Созопол този път натисна спирачката и отказа да продаде общинския дял от апетитния терен под бъдещата автогара срещу ресторант „Джанъм“. Така поне засега беше осуетен опитът дружеството „Е енд К“ ООД, в което участва и „Евро Пропърти Мениджмънт“ на Живко Бачийски, баща на бившия депутат от ПП-ДБ и лидер на СЕК Константин Бачийски, да придобие изцяло парцела.
С осем гласа „против“ и седем „въздържал се“ общинските съветници показаха рядко срещан инстинкт за самосъхранение. В държава, където често общинската собственост изчезва със скоростта на сладолед на плажа през август, подобно решение направо изглежда екзотично.
Особено любопитна е оценката на въпросните 260 квадратни метра. Независим оценител е преценил, че общинският дял струва около 260 евро на квадрат. За имот в сърцето на Созопол, на метри от морето. Ако някой намери подобни цени по Южното Черноморие, нека незабавно уведоми българските инвеститори, защото явно са живели в заблуда десетилетия наред.
Още по-интересен е аргументът, че това било просто процедура по прекратяване на съсобственост. В България зад думата „процедура“ често се крият такива чудеса, че и най-смелите сценаристи на криминални сериали биха започнали да си водят записки.
Константин Бачийски отдавна се опитва да изгражда образ на борец срещу задкулисието и защитник на обществения интерес. Само че общественият интерес подозрително често се оказва в непосредствена близост до фирми, имоти, инвестиционни намерения и бизнес структури, в които по една или друга линия изплуват познати фамилии.
От „От днес България“ неведнъж сме писали за различни казуси, свързани с Бачийски и неговото обкръжение. Още тогава посочвахме съмнителни зависимости, бизнес връзки и опити за прокарване на интереси там, където обществото очаква прозрачност, а не семейни и приятелски конфигурации. Тогава обаче голяма част от медиите предпочитаха да гледат в друга посока. Вероятно темата не беше достатъчно удобна. Или достатъчно модерна.
Същото мълчание наблюдавахме и когато „От днес България“ разкри съдружието между Бачийски и бившия полицай Николай Георгиев в мидени ферми, свързани с дружество, което според публичната информация е получило милиони по европейски проект и впоследствие е било изправено пред сериозни претенции за възстановяване на средства заради неизпълнение на задълженията си. Темата тогава потъна в информационните дълбини по-бързо и от котва, хвърлена край Маслен нос.
Днес обаче казусът е различен. Защото този път не става дума за сложни фирмени схеми, а за нещо видимо от всеки жител и гост на Созопол. Един от последните стратегически терени в района на Стария град. Място, което след евентуална продажба би могло да отвори вратата към реализация на стар устройствен план за хотелски комплекс.
И тук идва големият въпрос. Ако тези 260 квадратни метра са толкова незначителни, защо са толкова желани? Ако са без значение, защо се водят процедури за придобиването им? Ако представляват едва една тридесета от парцела, защо интересът към тях е толкова настойчив?
Отговорът вероятно се крие именно в тяхната стойност. Не пазарна, а стратегическа.
Созопол и без това от години плаща цената на решения, вземани под диктовката на бетонния ентусиазъм. Градът постепенно се превърна в учебник по урбанистична алчност, в който всяко свободно пространство се разглежда като потенциална инвестиционна възможност, а не като обществен ресурс.
Този път общинските съветници избраха да не натиснат бутона за поредната сделка. Дали от убеждение, дали от страх от обществената реакция, дали от политически сметки, няма особено значение.
Важно е друго.
Че поне засега едни 260 квадратни метра останаха общински.
А това, предвид апетитите на различни политико-бизнес фамилии по Черноморието, вече започва да прилича на новина.
