Миди, милиони и глух министър на изборен туризъм: Как съдът наложи закона, а Иван Христанов безочливо го отсвири (снимки)

Историята започва като типичен български сериал – с много шум, малко действие и герои, които сменят ролите си според удобството. Само че тук сцената не е телевизионно студио или Бояна филм, а държавата.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Министър ТикТок

Вече месец и половина от „От Днес България“ валят въпроси към Иван Христанов – човекът, който уж трябва да държи реда в земеделието, но по всичко личи, че предпочита да пази равновесие, като балерина върху въжето на удобното мълчание. Темата е повече от конкретна: мидена ферма, свързвана с Живко Бачийски и Николай Георгиев.

И не говорим за дребна нередност тип „забравена фактура“. Говорим за милиони. За решения на съдебни инстанции. За задължения, които стоят като неплатена сметка в кръчма след тежка вечер – всички знаят за тях, но никой не бърза да ги покрие.

Писма са изпратени от журналисти на медията лично до Христанов. Въпроси са зададени. Документи са предоставени – направо поднесени на тепсия, както се казва. Но реакцията? Тишина. Такава тишина, че човек започва да се чуди, дали не сме попаднали в експеримент по колективно игнориране.

Съдружникът на Живко и Коце Бачийски – Николай Георгиев (ченгето)

А междувременно ИАРА – институцията, която трябва да следи за тези неща – стои в странната роля на бенефициент на средствата. Там чакат решението което министър ТикТок трябва да произнесе, напише и подпечата. Агенцията е под юрисдикцията на министерството на земеделието и храните. Да, но голямата министерска глава предпочита да се клати в друга посока правейки се че не вижда проблема. А той не е малък.

Христанов, от мига на встъпването си в ролята на служебен министър, демонстрира активност… но селективна. Когато няма сериозен риск да настъпи нечий интерес, той е като планинска коза – катери се, проверява, търси „просеки“, обяснява колко е ангажиран. Когато обаче става дума за реални нарушения, съдебни решения и сериозни пари – изведнъж се превръща в турист, който „случайно“ си е забравил картата и компаса.

„Просто Коце“ или Константин Бачийски – верен авер на Иван Христанов и съсобственик на мидарника

Най-колоритният момент идва от публичното му изказване, че въпросната ферма била „чудесна“ и той щял да направи всичко възможно да продължи да работи. Което, преведено от политически на човешки език, звучи приблизително така:
„Съдът може да си говори каквото иска, аз съм решил, че тук ще има миди.“ Или да си ко кажем направо, следвайки примера на Асен Василев: “ Да го духа съдът“!

И тук идва логическият абсурд. Ако има две съдебни решения без право на обжалване, които казват „има нарушения и парите трябва да се върнат“, а министърът казва „ще направя всичко да продължи“ – тогава кой всъщност управлява законността? Законът или настроението на Иван Христанов и неговите прищевки да прикрива приятели?

Изводите се натрапват сами: Първо, имаме класически пример за избирателна активност – там, където няма „келепир“, се рови до дъно. Там, където мирише на големи интереси – настъпва внезапна институционална амнезия.

Второ, когато държавен служител започне да изглежда по-заинтересован от съдбата на конкретен бизнес, отколкото от спазването на закона, въпросът вече не е административен, а морален.

И трето – ако „борбата с корупцията“ се оказва просто телевизионен жанр, а не реална политика, тогава зрителите имат пълното право да сменят канала. Или поне да започнат да задават по-шумни въпроси. С една дума да поискат въпросния персонаж да си събира партакешите.

Защото в крайна сметка тази история не е за миди.
Тя е за това дали правилата важат за всички… или само за тези без „аверчета“ на министерски постове.

А ние ще продължаваме да питаме Иван Христанов и да търсим отговори от него до дупка. Кога бе, Иване?