„Да защитим децата в спорта“ вече не е публикация във Facebook. Това е сигнал за натрупано недоверие

Има моменти, в които една спортна федерация трябва да говори по-малко за това колко е нападана и много повече за това защо хората са започнали да я питат толкова настойчиво. В последните седмици около Българската федерация по спортна акробатика се натрупва обществено недоволство от родители, треньори, състезатели и клубове. А сега във Facebook е стартирана и петиция под името „Да защитим децата в спорта“(ТУК), в която се настоява за отстраняване от ръководните позиции в Управителния съвет на Драгомир Драганов, Николай Станчев и Генадий Ганчев.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

По информация на организаторите само за няколко дни подписите вече са над 230. 230 души не са съд. 230 подписа не са доказателство, че тримата са извършили нарушение. Но 230 подписа са нещо, което една федерация, претендираща за добро управление, трудно може да заметe под административния килим. Защото когато толкова хора започнат да казват „не ви вярваме“, нормалният управленски рефлекс е да се отвори вратата, да се покажат документите и да се каже: „Ето какво сме направили и ето защо.“ Вместо това от БФСА вече чухме друго. Че срещу федерацията има кампания. Че има манипулации. Че има натиск. Че има дори изнудване. Че се уронва доброто име на ръководството. Получава се любопитна картина: всички са лоши, а федерацията е единствената невинна жертва на обстоятелствата. Само че спортното управление не е трагична пиеса, в която Управителният съвет играе мъченика, а родителите са злодеите.

Федерацията се опитва да се изкара жертва. А кой ще провери самата федерация?

В официалната си позиция БФСА обяснява, че редът за определяне на националните състави бил добре известен и спазен. Прекрасно. Тогава покажете го. Критериите. Методиката. Оценките. Протоколите. Сравнението между съставите. Мотивите. Кой е оценявал. Кога. С какви показатели. Кой е гласувал. Това не е нападка. Това е елементарна прозрачност. Защото фразата „всичко е по правилата“ не е доказателство. Тя е само изречение. Доказателството е документът. И ако документът показва, че бургаският състав е бил по-слаб, спорът приключва. Но ако документ няма? Тогава започват въпросите.

230 подписа и един неудобен въпрос

Организаторите на петицията твърдят, че Драганов, Станчев и Ганчев са в основата на продължаващи конфликти между федерацията и различни клубове и че управленският модел е белязан от своеволия, липса на достатъчна аргументация и нарушения на процедурите. Това трябва да бъде проверено. Именно тук е границата между журналистиката и клеветата. Не е необходимо да обявяваме никого за виновен. Необходимо е да попитаме: Има ли нарушения? Има ли решения, взети извън установения ред? Има ли решения без мотиви?Има ли случаи, при които важни въпроси са обсъждани, без да са били предварително включени в дневния ред?

Има ли решения за приемане или изключване на клубове, които са взети при спазена процедура? Има ли пълни протоколи? Има ли кворум? Има ли ясно гласуване? Това са въпроси, които се решават не с Facebook война, а с протоколи.

И защо като от федерацията твърдят, че вземат правилните решения се съдят с няколко клуба? И защо след като са открити, честни, коректни и не се страхуват от нищо, изпращат писма до клубовете с които ги изнудват да си изтеглят исковете, защото иначе ще ги изключат от федерацията?

Когато дневният ред се превърне в декоративна салфетка

Особено сериозен е въпросът за твърденията, че на заседания на Управителния съвет са обсъждани и решавани въпроси, които не са били предварително включени в дневния ред. Ако това се потвърди от документите, вече няма да говорим за „различно мнение“. Ще говорим за процедура. Защото дневният ред не е украшение. Той е рамката, в която членовете на един управителен орган трябва да знаят какво ще обсъждат и по какво ще вземат решения. Особено когато става дума за: приемане и изключване на клубове; национални състави; финансови решения; санкции, съдийски назначения; промени в дейността на федерацията. Иначе се получава управленска акробатика от нов тип: в началото на заседанието не знаеш какво ще решиш, а в края вече си го решил.

Парите също имат памет

БФСА не управлява само спортни мечти. Управлява и пари. И тук общественият интерес става още по-голям. По публично достъпни данни държавното финансиране представлява значителна част от бюджета на федерацията, като публично е посочван дял от около 40 процента. През 2024 г. Община Бургас е предоставила 60 000 лева за организирането на Световната купа по спортна акробатика. След провеждането на състезанието генералният секретар на БФСА е поискал и още 25 000 лева за разходи, свързани с организацията. Тук няма нужда от обвинения. Има нужда от сметка. За какво са похарчени първите 60 000 лева? Какви точно са били допълнителните разходи? Кои са доставчиците? Има ли договори и фактури? Защо допълнителните разходи са възникнали след състезанието? Това са нормални въпроси към организация, която работи с публични средства.

А когато няма пари за децата, но има пари за автомобил?

Още един въпрос, който заслужава документална проверка, е закупуването на микробус/автомобил от федерацията с аргумента, че той ще намали транспортните разходи. Само по себе си това може да бъде напълно разумно решение. Но тогава сметката трябва да е ясна. Колко струва автомобилът? Как е избран? Как е закупен? Колко струва поддръжката? Кой го използва? Колко пътувания са извършени? Колко пари реално са спестени? И най-неприятният въпрос: Как се обяснява на бургаските деца, че за международно участие през 2024 г. не е имало достатъчно средства, ако в същия период федерацията е намирала ресурс за други значими разходи? Това не означава автоматично злоупотреба. Означава, че има приоритети, които обществото има право да види.

Съдийската комисия: арбитър и управленец едновременно?

Има и друг въпрос, който не бива да бъде заметен. По информацията, предоставена на редакцията, председателят на съдийската комисия същевременно заема и позиция в Управителния съвет. Ако това е така, трябва да се види как правилата гарантират независимостта на съдийската функция. Още повече когато се поставя въпросът за съдийския статут и квалификацията на лицата, които участват в конкретни журита. Тук отново няма нужда от персонална атака. Има нужда от регламент. Каква е категорията на съдията? Как е назначен? Кой го е назначил? Има ли несъвместимост? Как се предотвратява конфликт на интереси? В спорта съдиите трябва да бъдат над подозрението. Не защото са свръхчовеци, а защото резултатът на детето не трябва да зависи от управленските отношения около него.

„Въздушната акробатика“ и още една управленска пируета

Има и въпрос около включването на въздушната акробатика в дейността на БФСА. Тук също трябва да бъдем точни: въздушната акробатика като спортна дейност съществува и има отделна организационна структура. Следователно въпросът не е: „Съществува ли такъв спорт?“ Въпросът е: Кой и на какво основание реши той да бъде включен в структурата или дейността на БФСА? Кога е взето първото решение? Защо въпросът е бил прегласуван впоследствие? Какво се е променило? Има ли два протокола? Какви са мотивите? Ако първото решение е било валидно, защо е необходимо второ? Ако не е било валидно, защо е било взето първото? Ето това е истинската акробатика. Само че тази се изпълнява около масата на Управителния съвет, а не върху гимнастическия килим.

И най-накрая: вечните ръководители

Сред недоволните се говори и за усещане, че определени лица са се превърнали в практически несменяеми фигури. Това също може да бъде проверено. Колко мандата са имали? Кога са избирани? При какви процедури? Кой ги е избирал? Как е гласувано? Има ли реална конкуренция? Защото Управителният съвет не е пожизнена длъжност. Нито е наследствен трон. А федерацията не е феодално владение, в което една и съща фамилия или група хора трябва да управляват до края на спортната ера. Особено негативни са отзивите за Драгомир Драганов и Николай Станчев. За първия до Днес България достигат слухове, че обичал огнената вода и често бил на градус.

НЕКА ИНСТИТУЦИИТЕ ВЛЯЗАТ В ЗАЛАТА

Тук вече не е достатъчно да се караме във Facebook. Не е работа на родителите да водят разследване. Не е работа на треньорите да бъдат прокурори. Не е работа на журналистите да играят ролята на съд. Работата на компетентните институции е да проверят. Министерство на младежта и спорта. Финансови контролни органи. Компетентните регистърни и контролни институции. А когато има конкретни данни за нарушения от наказателноправен характер, и прокуратурата. Нека проверят: парите; договорите; автомобила; селекциите; протоколите; дневния ред; съдийската система; клубовете; международните участия; приемането и изключването на членове; решенията на Управителния съвет. Ако всичко е чисто, чудесно. БФСА ще излезе от проверката по-силна. Ако не е? Тогава проблемът никога не е бил в журналистите.

ДЕЦАТА НЕ СА ЩИТ ЗА НИЧИЕ УПРАВЛЕНИЕ

Най-лесно е да се каже: „Правим всичко за децата.“ Само че децата не са щит срещу неудобни въпроси. Не са аргумент срещу проверка. Не са причина да не се иска прозрачност. Ако наистина искаме да защитим децата, трябва да защитим правото им на честна конкуренция, ясни критерии, равни възможности и нормално управление. Точно това е смисълът на подписката „Да защитим децата в спорта“. И ако над 230 души вече са я подкрепили, това не трябва да бъде обявявано автоматично за „атака“. То трябва да бъде чуто като сигнал за обществено недоверие.

ВРЕМЕ Е ЗА ПРОВЕРКА

БФСА не трябва да бъде унищожавана. Не трябва и предварително да бъде обявявана за виновна. Но е време да бъде проверена. Пълно. Документално. Без приятелски кръгове. Без политически чадъри. Без „така сме решили“. Без „всичко е по правилата“. С документи. С числа. С протоколи. С оценки. С решения. С отговорност. Защото когато една федерация управлява национален спорт и значителен публичен ресурс, тя не може да очаква от обществото да се поклони, да ръкопляска и да напусне залата. Обществото има право да остане. Да гледа. Да пита. Да проверява. И ако трябва, да поиска смяна на ръководството по установения ред. 230 подписа може да са само началото. А може да се окажат и най-ясният сигнал досега, че зад лъскавата фасада на „всичко е наред“ има една федерация, която отдавна има нужда не от поредното прессъобщение, а от сериозно разследване на начина, по който се управлява. Защото акробатиката е спорт на баланс. А когато балансът между власт, пари, правила и отговорност бъде изгубен, вече не гледаме спортно съчетание. Гледаме управленска пируета. И този път публиката не ръкопляска. Публиката иска документите.