Политическа буря в Унгария! Бивши министри на Орбан и конституционен съдия изплуваха в архивите на комунистическата Държавна сигурност
Имената на Янош Мартоньи, Жигмонд Яраи и действащия съдия Андраш Пати се появиха в публикуваните регистри. Някои от засегнатите категорично отричат да са били агенти, а историците предупреждават, че архивното вписване не е доказателство за сътрудничество.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Унгария е разтърсена от нов политически скандал, след като десетки хиляди документи на бившата комунистическа Държавна сигурност станаха публично достъпни. Само ден след историческото отваряне на архивите започнаха да изплуват имената на бивши министри от правителствата на Виктор Орбан, висши държавни служители, политици и дори действащ съдия от Конституционния съд.
Сред най-обсъжданите фигури са бившият външен министър Янош Мартоньи, бившият финансов министър и управител на Унгарската централна банка Жигмонд Яраи, както и настоящият конституционен съдия Андраш Пати. Разкритията предизвикаха остри реакции, публични отрицания и предупреждения за съдебни дела.
На 4 ноември правителството на премиера Петер Мадяр отвори за свободно търсене в интернет регистри, свързани с дейността на комунистическите служби за сигурност преди демократичния преход през 1989–1990 г. В базата данни са публикувани около 60 000 имена, свързани с репресивния апарат на тогавашния режим.
Имената, които предизвикаха най-силен отзвук
Янош Мартоньи, който е бил външен министър в първото и второто правителство на Виктор Орбан, фигурира в електронните регистри с кодовото име „Magasdi“. Според публикуваните данни той е бил регистриран към подразделение III/II на Министерството на вътрешните работи, отговаряло за контраразузнаването.
Мартоньи и преди е бил свързван с комунистическите служби, но отрича да е подписвал декларация за сътрудничество, да е писал донесения или да е получавал пари за подобна дейност.
В архивите присъства и Жигмонд Яраи – финансов министър в първото правителство на Орбан между 1998 и 2000 г., а впоследствие управител на централната банка. Той фигурира под кодовото име „Bihari“. Яраи е признавал за ограничено сътрудничество със службите, като твърди, че първоначално е отказал да бъде привлечен, но впоследствие е бил подложен на многократен натиск. По думите му от него са били искани сведения за международните реакции към Унгария след негови пътувания в чужбина.
Сред имената е и Андраш Пати – действащ съдия в Конституционния съд, който в миналото е ръководил Националната избирателна комисия. Според публикуваната регистрационна карта той е бил вписан на 5 август 1988 г. като таен сътрудник на подразделение III/III, занимавало се с вътрешнополитическо наблюдение. В документа фигурира кодовото име „Márton Kocsis“, а посочената сфера на дейност е наблюдение на младежки среди.
Случаят предизвика реакция и от самия Конституционен съд. От институцията заявиха, че появата на името на действащ съдия в подобен документ не може да бъде пренебрегната и че ще излязат с окончателна позиция след изясняване на всички обстоятелства.
Отричания и заплахи за съдебни дела
В регистрите се появява и Шандор Лежак – основател на Унгарския демократичен форум, дългогодишен съюзник на партията ФИДЕС и бивш заместник-председател на парламента. Той категорично отхвърли твърденията, че е бил агент, като заяви, че самият той е бил обект на наблюдение, и предупреди, че ще потърси правата си по съдебен път.
Името на Карой Сита, дългогодишния кмет на Капошвар, също фигурира в документите. Според регистрационните данни той е бил привлечен през 1980 г. под кодовото име „Péter Krakus“. Сита отрича да е бил агент и заявява, че никога не е навредил на никого.
В архивите присъства и бившият управител на централната банка Дьорд Шурани, регистриран под името „Otto“. Наличните документи обаче не установяват дали действително е предоставял информация на службите.
Орбан също проговори за комунистическите служби
Отварянето на архивите предизвика внимание и заради изявление на бившия премиер Виктор Орбан, направено ден преди публикуването им. Той заяви, че по време на военната си служба комунистическите тайни служби са се опитали да го вербуват, но той е отказал.
Орбан твърди, че впоследствие самият той, съпругата му и негови съмишленици от опозицията са били подложени на постоянно наблюдение. Името му не фигурира в публикуваната до момента база данни като сътрудник.
Отварянето на архивите е едно от обещанията на Петер Мадяр, чиято партия победи ФИДЕС на изборите през април 2026 г. При представянето на документите премиерът заяви, че след 36 години страната най-после изпълнява едно от неизпълнените обещания на демократичния преход.
60 000 имена и още документи през февруари
Унгария е била под комунистическо еднопартийно управление от 1949 до 1989 г. По оценки на архивистите през десетилетията службите са привлекли около 150 000 сътрудници, но документите за значителна част от тях не са запазени.
Специалистите предупреждават, че архивите са непълни и не всяко вписване означава реално извършвана агентурна дейност. Някои хора са били подложени на принуда, заплахи или изнудване, а други са били регистрирани, без впоследствие да предоставят сведения. Част от документите са унищожени по време на въстанието през 1956 г. и в края на комунистическия режим.
Следващият етап от разсекретяването се очаква на 25 февруари 2027 г., когато трябва да бъдат публикувани още около 9000 досиета с по-подробна информация за вербувани лица и хора, към които службите са проявявали интерес.
Така повече от три десетилетия след падането на комунизма Унгария се изправя пред един от най-трудните въпроси на прехода – каква е била връзката между репресивния апарат на стария режим и хората, заели високи постове в демократичната държава.
- Франция се готви за мащабна стачка: Стотици хиляди излизат на протест срещу ниските доходи и бюджетните мерки
- DARA излиза на световната сцена в Банкок: Ще бъде специален гост на „Евровизия Азия“
- Политическа буря в Унгария! Бивши министри на Орбан и конституционен съдия изплуваха в архивите на комунистическата Държавна сигурност
