България отказва да мисли по команда: Москва остава стратегически партньор в очите на мнозинството българи
58% от анкетираните смятат, че Европа и САЩ носят отговорност за руското нахлуване в Украйна, а 51% определят Русия като стратегически партньор на България. Резултатите от изследването на GLOBSEC отново поставят неудобния въпрос: доколко официалната външнополитическа линия съвпада с обществените нагласи?
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.

Българското общество очевидно не бърза да марширува в крак с политическия хор, който от години се опитва да наложи единствено допустим прочит на международните събития. Поне това показват резултатите от публикуваното изследване на GLOBSEC, според което значителна част от българите имат възприятия за войната в Украйна и геополитическите отношения, различни от официално прокламираните позиции на евроатлантическите институции.
Данните са показателни. 58% от анкетираните българи смятат, че Европа и САЩ са провокирали руското нахлуване в Украйна и носят отговорност за него. Други 51% посочват Русия като стратегически партньор на България. Така страната ни се оказва единствената сред 14-те изследвани държави, в която Русия е посочена най-често като стратегически партньор.
Тези числа едва ли са музика за ушите на политическите елити, които предпочитат обществото да възприема външнополитическите решения като готова рецепта, а не като тема за самостоятелна преценка. Оказва се обаче, че българите не са особено склонни да се откажат от собствените си възгледи само защото някой от Брюксел, Вашингтон или местните политически студиа е решил кое мнение трябва да бъде модерно и кое заслужава етикета „дезинформация“.
Именно върху това акцентира и председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов.
„Българският народ не е стадо, което може да бъде подкарано в посоката, посочена от Брюксел или Вашингтон. Българите имат историческа памет, собствено мислене и способност да преценяват събитията през призмата на националния си интерес“, заявява той.
Според Костадинов резултатите показват, че българското общество не приема автоматично тезите, представяни като единствено допустими. Той критикува опитите различните политически позиции да бъдат заклеймявани, вместо да бъдат подлагани на открит обществен дебат.
Политическият лидер поставя и въпроса за правото на България сама да определя своите стратегически приоритети, без да поставя чуждите интереси над националните.
„Не може да ни обясняват какво трябва да мислим, кого трябва да смятаме за приятел и кои чужди интереси трябва да поставяме над собствените си“, посочва той.
Между официалната политика и обществените нагласи
Същественото в изследването не е просто процентът на хората, които определят Русия като стратегически партньор. По-важно е разминаването между обществените възприятия и политическата линия, която България следва в рамките на ЕС и НАТО.
Това разминаване поставя въпроси, на които политическата класа трудно може да отговори с поредното клише за евроатлантическите ценности. Защото демокрацията не се изчерпва с провеждането на избори и механичното следване на международни решения. Тя предполага общество, което има право да задава неудобни въпроси, да оспорва политически позиции и да изисква аргументи.
Разбира се, общественото мнение само по себе си не е доказателство за историческа или геополитическа правота. Възприятията за причините за войната не отменят факта на руската военна инвазия в Украйна, нито освобождават която и да е държава от отговорността да защитава собствената си сигурност. Но именно затова подобни изследвания са важни: те показват как мислят хората, а не как политиците биха искали да мислят те.
Костадинов настоява, че външната политика на България трябва да се определя от националния интерес, а не от натиск на външни центрове или опити за идеологическо моделиране на общественото мнение.
„Могат да контролират телевизиите, да налагат удобни анализатори и да повтарят едни и същи внушения, но не могат да контролират мислите на българския народ“, категоричен е той.
Демокрацията не е задължение за единомислие
В крайна сметка резултатите от GLOBSEC поставят един фундаментален въпрос: може ли България да има самостоятелна външнополитическа позиция, или националният интерес трябва винаги да бъде съобразяван с предварително зададените геополитически рамки?
Никой не е длъжен да споделя позицията на Костадинов, както и никой не е длъжен да приема безкритично руската политика. Но правото на различно мнение не може да бъде привилегия, предоставяна от политическите елити според моментната геополитическа конюнктура.
Защото народът не е публика на политически спектакъл, в който сценарият е написан предварително, а от него се очаква единствено да ръкопляска.
И ако тези резултати показват нещо категорично, то е, че между решенията на управляващите и убежденията на управляваните може да има сериозна пропаст. А пренебрегването ѝ не я премахва. Само я прави по-дълбока.
