Как главният селекционер на БФСА решава кой ще пътува за световното в Италия, без да е виждал състезателите….С едно изречение …“спал в тиквите на баба Ванга“…

СПЕЦИАЛНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА ЯНЧО НИКОЛОВ – ДНЕС БЪЛГАРИЯ

В българския спорт явно настъпи нова ера. Вече не е задължително да видиш един състезател, за да прецениш как ще се представи след три месеца. Достатъчно е да имаш „професионално виждане“, малко информация отнякъде и достатъчно самочувствие, за да кажеш: „Знам какъв ще бъде.“

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Това не е реплика от фантастичен филм. Това е част от разговор между Драгомир Драганов, представен като председател на БФСА, член на Управителния съвет и главен селекционер, и треньорка на бургаския клуб по акробатика.

Поводът е отказът на състезателна тройка да бъде изпратена на световно първенство. И тук започва интересната част. Не защото един селекционер няма право да прецени, че даден състезател или вид не е готов. Напротив. Това е неговата работа. Проблемът е как се стига до решението. И още по-интересният въпрос е: Как се оценява актуалното състояние на състезатели, които по думите на самия Драганов не са били наблюдавани непосредствено от месеци?

„ЗНАМ КАК ЩЕ БЪДЕ СЛЕД ТРИ МЕСЕЦА“

В разговора Драганов обяснява, че е преценил, че тройката не е готова, че е дал максимален срок и че перспективите не са достатъчни. До този момент всичко звучи като обичайна селекционна дискусия. После обаче идва реплика, която променя картината. На въпроса как е преценил състоянието им, след като не ги е виждал след държавното първенство, Драганов отговаря, че може да прецени развитието им. И стига още по-далеч: „Дори да не съм ги погледнал, аз знам къде ще бъдат.“

Това вече е забележително.

Защото в спорта обикновено има тренировки, контролни състезания, наблюдение, видеозаписи, оценки, резултати, технически трудности, изпълнение, грешки и динамика на подготовката. Но, ако приемем буквално казаното в разговора, очевидно съществува и друг метод: прогнозиране на бъдещето без непосредствено наблюдение. Баба Ванга вероятно би оценила конкуренцията.

ТРИ МЕСЕЦА, КОИТО ИЗЧЕЗВАТ МЕЖДУ ДВЕ ПРЕЦЕНКИ

Треньорката задава конкретен въпрос: Къде са видени момичетата след държавното първенство? Отговорът не съдържа конкретен лагер, конкретна тренировка, конкретно състезание или конкретна дата. Съдържа категоричност. „Виждал съм.“ После: „Информация имам достатъчно.“ И това повдига съвсем нормален журналистически въпрос: Коя информация е достатъчна, за да замести непосредственото спортно наблюдение?

Треньорската работа може да се оценява по резултати. Но когато става дума за селекция за световно първенство, логично е да се очаква и ясна методика. Кой е наблюдавал? Кога? Какво е измерено? Какви резултати са отчетени? Каква е била трудността? Каква е била стабилността на изпълнението? Има ли протоколи? Има ли писмена селекционна оценка? Има ли еднакви критерии за всички? И ако всичко това съществува, защо не бъде показано? Това не е опит да се даде квота на някого през задната врата. Това е най-обикновеното настояване за проверимост на едно управленско решение.

НОМИНАТИВНАТА ЗАЯВКА: ПОДАДЕНИ, НО НЕ ИЗБРАНИ

Тук се появява вторият голям въпрос. Тройката е била включена в номинативната заявка. Драганов обяснява, че това е било направено, за да им бъде даден шанс. Добре. Но тогава възниква логичният въпрос: Какъв шанс? Ако още при подаването е имало сериозни съмнения, че този вид няма да бъде допуснат до участие, защо не е била изработена ясна предварителна процедура с критерии и срокове? Защо състезателите са оставени да разбират за окончателното решение в края на процеса? И още нещо. Ако номинативната заявка е била платена, кой носи отговорността за това решение?

Самият Драганов обяснява, че плащането не било персонално за конкретни хора, а било необходимо заради срока и изискването за 50 процента плащане. Това е разбираемо като административна процедура. Но тогава остава един прост въпрос: Защо процедурата не е придружена от ясна писмена селекционна оценка, която да покаже на състезателите и треньорите защо са включени, а после извадени?

„НЕ МЕ ИЗПИТВАЙ КАКВО СЪМ ВИДЯЛ“

Разговорът става още по-показателен, когато треньорката настоява да разбере конкретно къде са били наблюдавани състезателките. Тогава разговорът постепенно се измества от спортните критерии към авторитета на човека, който взема решението. „Това е мое право да преценя.“ Да. Но всяко право да вземеш решение носи със себе си и другата страна на монетата: отговорността да обясниш решението. Особено когато решението засяга 19-годишни състезатели, техните семейства, треньори, години подготовка и възможността им да участват на световно първенство.

Не е достатъчно единствено: „Аз така прецених.“ Защото това вече не е критерий. Това е лична преценка. А спортната селекция би трябвало да бъде нещо много по-различно.

„ИНФОРМАЦИЯ ИМАМ ДОСТАТЪЧНО“

Една от най-интересните части на разговора е признанието, че информация може да бъде получавана и без непосредствено присъствие. Драганов казва, че знае какво се прави на тренировките, докъде са стигнали състезателите и какви упражнения изпълняват. Това поражда нов въпрос: Кой предоставя тази информация? По какъв ред? Еднакво ли се събира информацията за всички състезатели? Има ли официален канал? Има ли писмени доклади? Или селекцията се основава и на неформална мрежа от сведения? Ако има официална система за мониторинг, тя би трябвало да бъде лесно доказуема. Ако няма такава система, тогава обществото има право да пита защо решения за национални представители се вземат въз основа на информация, която не е видима за засегнатите страни.

ЛАГЕРЪТ В КРАНЕВО И СТАРАТА БЪЛГАРСКА ФИЛОСОФИЯ: „КОЙТО ПЛАЩА, ТОЙ ТРЕНИРА“

В разговора Драганов поставя и въпроса защо бургаската тройка не е присъствала на лагер в Кранево. Треньорката отговаря, че лагерът се заплаща от родителите. Тук отново се появява един от вечните парадокси на българския спорт. От едната страна имаме национална селекция. От другата страна имаме родители, които финансират подготовката на собствените си деца. А между тях стои институционалният въпрос: Кои критерии са задължителни за всички и кои възможности зависят от финансовата способност на семействата? Ако участието в лагер е условие за доказване на готовност, трябва ли той да бъде достъпен при равни условия? И ако не е достъпен за всички, може ли отсъствието от него след това да бъде използвано като аргумент срещу състезателя? Това вече е въпрос не само за един клуб. Това е въпрос за модела на управление на спорта.

……И ТУК ЗАПОЧВА ДРУГАТА ЛИНИЯ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО

До този момент говорим за селекция. Но наличната информация поставя и втори, далеч по-сериозен пласт, който не следва да бъде обявяван предварително за доказана схема, а трябва да бъде проверен от компетентните институции. Става дума за отношенията между БФСА, спортни клубове и други сдружения, свързвани с организиране на спортни и артистични дейности, както и за начина, по който се движат средствата от такси, лагери, турнири и участия.

По данни, предоставени за журналистическа проверка, съществуват основания да бъдат сравнени: данните в Търговския регистър; членовете и управителните органи на съответните сдружения; картотекираните състезатели; спортните дисциплини, в които са регистрирани; договорите за ползване на спортни бази; държавното финансиране; таксите, плащани от родители; банковите сметки, посочени в регламентите за участия; счетоводните документи; реално проведените тренировъчни и състезателни дейности.

Тук вече не става дума за това кой харесва или не харесва един селекционер. Става дума за проверими документи. И документите, за разлика от човешката памет, обикновено имат неприятния навик да не променят мнението си според това кой ги пита.

ЕРА, БФСА И БФВА: СЪВПАДЕНИЯТА, КОИТО ЗАСЛУЖАВАТ ПРОВЕРКА

Предоставените материали сочат свързаност между различни юридически структури около спортния клуб „ЕРА“, сдружение „Българска федерация по спортни танцови дисциплини – ЕРА 3000“ и Българската федерация по въздушна акробатика. Тук трябва да се направи нещо много просто. Да се проверят документите. Кой представлява тези организации? Кои са членовете им? Кои са адресите им? Кои лица ги управляват? Има ли припокриване? Какви договорни отношения съществуват между тях? Какви услуги предоставят? Кой събира таксите? Как се осчетоводяват? И най-важното: има ли реално разграничение между дейностите или на практика съществува обща организационна и финансова инфраструктура?

Ако всичко е законно и прозрачно, проверката би трябвало да го покаже. Ако не е, още по-добре. Защото именно затова съществуват проверяващите институции.

ЕВРОТО, РОДИТЕЛИТЕ И БАНКОВИТЕ СМЕТКИ

В предоставените материали се съдържат регламенти за участия, в които са посочени такси в евро за солови изпълнения, дуети и триа. Посочени са и банкови сметки на юридически лица. Тук журналистическият въпрос не е: „Това престъпление ли е?“ Това може да установи единствено компетентна проверка. Въпросът е: Какво точно представляват тези плащания? Такса за участие? Дарение? Членски внос? Услуга? Спортна дейност? Търговска дейност? И към коя юридическа структура се отчитат? Как се осчетоводяват? Какви документи получават родителите? Как се отчитат приходите? И съответстват ли реалните финансови потоци на предназначението на съответните организации? Това са въпроси, които могат да бъдат решени не с прессъобщение, а със счетоводна експертиза и проверка на банковите движения.

ДЪРЖАВНО ФИНАНСИРАНЕ И БРОЙ СЪСТЕЗАТЕЛИ

Още един въпрос заслужава особено внимание. Ако размерът на държавното финансиране или определени параметри на спортното управление зависят от броя на клубовете, картотекираните състезатели или други количествени показатели, тогава е абсолютно необходимо да се провери: съответстват ли вписаните състезатели на реално практикуваната от тях дисциплина? Това може да се установи сравнително лесно. Министерството на младежта и спорта разполага с документи. Федерацията разполага с документи. Клубовете разполагат с документи. И ако документите съвпадат, въпросът приключва. Ако не съвпадат, тогава вече започва съвсем друг разговор.

КОЙ ПЕЧЕЛИ, КОГАТО ЕДНИ ПЪТУВАТ, А ДРУГИ НЕ?

Това е може би най-неприятният въпрос. Когато една квота бъде отказана, винаги трябва да има спортно обяснение. Но когато отказът е направен без непосредствено наблюдение на актуалната подготовка, когато критериите не са публично обяснени, когато състезателите са били предварително номинирани, а след това отстранени, и когато около федерацията съществуват паралелни организационни и финансови структури, общественият интерес изисква повече от: „Аз така прецених.“ Не защото един човек задължително е виновен. А защото системата трябва да може да докаже, че решението е било безпристрастно.

ИМА ЛИ ДВОЕН АРШИН?

Драганов няколко пъти отказва да прави подробен анализ на останалите видове и заявява, че е претеглил всеки от тях. Тогава логиката е проста: Ако всички са оценявани по еднакви критерии, нека бъдат публикувани. Не личните данни. Не вътрешната кореспонденция. А критериите. Трудност. Изпълнение. Грешки. Резултати. Последни контролни. Състезателна форма. Перспектива. Точки. Срокове. Така се работи в спортна система. Иначе получаваме институционалния вариант на старото квартално: „Щото аз казвам.“

А СЕГА НЕЩО, КОЕТО ИНСТИТУЦИИТЕ МОГАТ ДА ПРОВЕРЯТ

В хода на журналистическата проверка са постъпили данни за предполагаеми финансови и организационни зависимости между различни структури в акробатичния спорт. Тези данни не могат да бъдат представени като доказан факт, преди да бъдат проверени. Но са достатъчно конкретни, за да породят въпроси. И затова е редно да бъдат проверени от: Министерството на младежта и спорта, НАП, Агенцията за държавна финансова инспекция, когато са налице законовите предпоставки, Сметната палата в рамките на компетентността ѝ, Прокуратурата, други компетентни контролни органи

Въпросите са съвсем конкретни:

1. Има ли съответствие между картотекираните състезатели и реално практикуваните дисциплини?

2. Какви средства са получавани от държавата и на какво основание?

3. Какви такси са събирани от родители и състезатели?

4. На кои юридически лица са постъпвали тези средства?

5. Как са осчетоводени?

6. Какви договори съществуват между клубове, федерации и оператори на спортни бази?

7. Има ли свързани лица между отделните юридически структури?

8. Има ли финансови отношения между тях?

9. Съответстват ли декларираните дейности на реално извършваните?

10. Има ли конфликт на интереси при вземането на решения за членство, финансиране, квоти, лагери и участия?

Ние ги проверихме. Хубаво е и останалите компетентни органи да го направят. Това са проверими въпроси.

И ЕДИН ПОСЛЕДЕН ВЪПРОС КЪМ ДРАГАНОВ

В края на разговора Драганов приключва дискусията с: „Взел съм това решение благодарение на професионалното си виждане.“ Това е неговото право. Но тогава идва и правото на обществото да попита: Къде е професионалната оценка? Къде са критериите? Къде е методиката? Къде е сравнителният анализ? Къде са датите на наблюденията? Къде са резултатите? Къде е документът, който показва защо едни деца са достатъчно добри, а други не са? И ако отговорът отново е: „Аз знам.“ Тогава възниква най-важният въпрос: Защо спортната система изобщо има нужда от правила, ако накрая всичко зависи от това кой знае?

СПОРТЪТ НЕ Е ЛИЧНА ТЕРИТОРИЯ

Състезателите не са цифри в таблица. Родителите не са банкомати. Клубовете не са частни владения. А националната селекция не би трябвало да бъде царски указ, който започва с „Аз прецених“ и завършва с „Точка по въпроса“. Световното първенство не е нечий рожден ден, на който организаторът решава кого да пусне през вратата. Това са години труд. Пари. Тренировки. Контузии. Пропуснати празници. Родители, които плащат. Треньори, които работят. Деца, които мечтаят. И когато една институция отреже тези хора, тя дължи аргументи. Не обиди. Не повишен тон. Не „не ме изпитвай“. Аргументи.

ПРОРОК ИЛИ ПРОСТО НУЖДА ОТ ПОВЕЧЕ ПРОЗРАЧНОСТ?

Нека не бързаме да обяви Драганов за пророк и да поискаме да го канонизират. Макар че репликата „дори да не съм го погледнал, аз знам къде ще бъде след три месеца“ определено отваря нови хоризонти пред методологията. Ако това е професионална прогноза, нека бъде описана методологично. Ако е резултат от информация от треньори и специалисти, нека се установи как е получена. Ако е резултат от наблюдения, нека бъдат посочени кога и къде са проведени. А ако никое от тези неща не може да бъде доказано, тогава остава само едно: лична преценка. А личната преценка може да бъде право на селекционера. Но не може да бъде заместител на прозрачността.

КОГАТО ДЪРЖАВАТА ПЛАЩА, ДЪРЖАВАТА ИМА ПРАВО ДА ПИТА

Тук вече историята излиза извън рамките на една тройка от Бургас. Ако има държавно финансиране, общественият интерес е налице. Ако има публични спортни бази, общественият интерес е налице. Ако има държавно призната федерация, общественият интерес е налице. Ако има родителски плащания, общественият интерес е налице. Ако има свързани юридически лица, общественият интерес е налице. А ако всички тези елементи се пресичат в една и съща система, тогава вече не говорим просто за спортна караница. Говорим за необходимост от пълна институционална проверка. И тя трябва да бъде извършена не заради бургазлии. Не заради Драганов. Не заради Иван, Петкан, Драган или „тоз -ония“. А заради децата, които трябва да бъдат оценявани по правила, а не според това кой в даден момент държи ръководния пост.

Защото спортът може да понесе загуба. Може да понесе падане. Може да понесе грешка на квадрат. Но една спортна система не може дълго да оцелява, ако хората започнат да вярват, че резултатът се определя предварително, а обяснението се измисля след това. Тогава вече не става дума за спортна акробатика. Става дума за акробатика с институциите. И в тази дисциплина, изглежда, някои отдавна са стигнали световно ниво.

Заключението на разследващия журналист ще бъде препратено в институциите и Министерството на спорта. Дали сме думата на няколко пъти на БФСА, като досега не сме получавали отговори, които да публикуваме. Явно от управителния съвет до последно държат на своето да управляват тоталитарно и да не дължат обяснение на никого в тази държава.

Наше право е да действаме както намерим за добре, за да защитим обществения и държавен интерес, както и бъдещето на страната – нейните деца.