Вашингтон затяга примката около Москва: Тръмп получи оръжието за 100% мита срещу купувачите на руска енергия

Санкциите вече не са само срещу Русия. Новият американски закон превръща търговията с руски нефт и газ в потенциален повод за наказателни мита срещу трети държави, а в центъра на сметките попадат Китай и Индия.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Вашингтон премина поредната граница в икономическата война срещу Москва.

На 18 септември президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа „Lindsey O. Graham Sanctioning Russia and Iran Act of 2026“, с което законът официално влезе в сила. Документът разширява санкционния режим срещу Русия, затяга ограниченията върху нейния енергиен и военен сектор, насочва мерки срещу т.нар. „сенчест флот“ и едновременно с това удължава част от санкционните правомощия спрямо Иран.

Но истинската бомба в текста не е само в санкциите срещу Москва.

Тя е в правото на американския президент да използва мита до 100% срещу държави, които продължават да купуват значителни количества руски нефт и природен газ или подпомагат заобикалянето на санкциите.

И тук геополитическата шахматна дъска започва да прилича на маса, върху която някой е разлял бензин.

Русия е мишената, но ударната вълна може да стигне до Пекин и Ню Делхи

Законът е замислен така, че натискът върху Русия да не приключва на руската граница.

Механизмът позволява да бъдат засегнати и държави, които купуват руски енергийни ресурси. Сред потенциално най-засегнатите са Китай и Индия, които са сред най-големите купувачи на руски петрол.

Това е съществената промяна.

Досега Вашингтон можеше да санкционира руски компании, банки, кораби, търговци и посредници. Сега законът създава допълнителен инструмент, с който натискът може да бъде прехвърлен върху държави, намиращи се извън руската юрисдикция.

С други думи: ако купуваш руски петрол, американската администрация може да реши, че твоят износ към Съединените щати трябва да стане значително по-скъп.

Не е точно дипломатическа бележка с покана за кафе.

Важното уточнение: 100-процентното мито не се включва автоматично

Тук има една подробност, която трябва да бъде извадена от политическия шум и поставена под прожектора.

Подписването на закона не означава, че от вчера всички стоки от Индия или Китай автоматично се облагат със 100% мито.

Законът дава на президента правомощие да наложи такива тарифи при определените от законодателството условия. Конкретната ставка, приложението и решенията за изключенията остават част от изпълнението от страна на администрацията.

Тоест Вашингтон вече държи чука.

Въпросът е кога и по какво ще удари.

„Сенчестият флот“ влиза в обсега

Другият фронт е руският петролен транспорт.

Новото законодателство разширява санкционния натиск върху корабите и мрежите, които Москва използва за заобикаляне на западните ограничения. Става дума за т.нар. „сенчест флот“, чрез който руският петрол продължава да достига до международните пазари.

Това е логична следваща стъпка в санкционната архитектура.

Ако не можеш да спреш стоката директно, започваш да атакуваш транспорта, финансирането, застраховането, посредниците и купувачите.

И постепенно една обикновена барела петрол започва да се движи през международната търговия като дипломатически труп с прикрепен към него счетоводен отдел.

Москва: „Недружелюбна стъпка“

Кремъл реагира остро.

Говорителят на руския президент Дмитрий Песков заяви, че Москва разглежда американското законодателство като поредна недружелюбна стъпка и предупреди, че подобни действия могат да усложнят усилията за дипломатическо решение на войната в Украйна.

Това е очакваната руска позиция.

От гледна точка на Кремъл Вашингтон не просто санкционира Русия, а се опитва да промени икономическите условия, при които трети държави могат да търгуват с Москва.

От гледна точка на американските законодатели логиката е обратната: ако Русия продължава да получава приходи от енергийния си износ, натискът трябва да бъде насочен не само към продавача, но и към инфраструктурата и пазарите, които поддържат този износ.

Именно там се намира същинският конфликт.

Зеленски приветства закона

Украинският президент Володимир Зеленски приветства подписването и благодари на Тръмп, както и на американските законодатели, участвали в приемането на закона.

За Киев документът е възможност да бъде увеличен икономическият натиск върху Москва и да бъдат ограничени приходите, с които Русия финансира войната.

Символиката също е силна.

Законът носи името на покойния сенатор Линдзи Греъм, който беше сред най-активните му защитници и до смъртта си настояваше за по-твърда политика спрямо Москва. Сенатът прие законопроекта през август с 86 гласа срещу 11, а Камарата на представителите го одобри на 16 септември с 262 срещу 159 гласа.

Така един закон, започнал като политически проект, се превърна и в посмъртно продължение на политическата линия на Греъм.

Вашингтон вече има инструмент. Остава въпросът как ще го използва.

Точно тук започва по-интересната част.

Самото наличие на санкционен механизъм не означава неговото максимално използване. Президентът получава значителен простор да определя как да бъдат приложени част от мерките, а законът предвижда възможности за изключения при определени обстоятелства.

Следователно истинският тест започва след подписването, а не с подписването.

Ще бъде ли използвана максималната тарифна ставка?

Кои държави ще попаднат в обхвата?

Ще бъдат ли засегнати конкретни компании и финансови институции?

Ще се стигне ли до ответни действия от Китай и Индия?

И най-важното: ще намали ли това реално руските енергийни приходи или просто ще пренареди маршрутите, посредниците и цените на световния петролен пазар?

Това са въпросите, на които предстои да отговори практиката.

Голямата геополитическа сметка

Вашингтон очевидно се опитва да направи нещо повече от поредното разширяване на санкционния списък.

Целта е да се създаде система, при която цената на търговията с руска енергия може да бъде прехвърлена и върху държавите, които поддържат този пазар.

Това вече е друга категория икономически натиск.

Русия може да бъде санкционирана.

Но ако Индия и Китай продължат да купуват руски нефт, Вашингтон получава възможност да постави и тях пред неприятен избор: евтин руски ресурс срещу потенциално по-скъп достъп до американския пазар.

А в международната политика изборите рядко идват с меню, цена и възможност за връщане на поръчката.

Така законът „Линдзи О. Греъм“ превръща руския нефт от обикновена стока в още по-голям геополитически инструмент.

Москва ще търси нови пазари и маршрути.

Пекин и Ню Делхи ще пресмятат риска.

Вашингтон ще решава колко силно да натисне спусъка на тарифите.

А Европа, както обикновено, ще трябва да гледа внимателно какво се случва с енергията, цените и световната търговия, докато великите сили си играят на икономически покер с карти, изработени от санкции, нефт и национални интереси.

Едно обаче вече е факт: Тръмп подписа закона и Вашингтон получи нов инструмент за натиск върху Москва и върху държавите, които продължават да купуват руска енергия.

Остава най-интересното: дали този инструмент ще бъде използван като заплаха, като преговорна бухалка или като реално оръжие в глобалната търговска война.