Вашингтон натисна спирачките на Киев: Украйна временно замразява ударите по руските петролни рафинерии

Тръмп поиска пауза, Зеленски отстъпи дипломатически, но не обеща бездействие. Украинската петролна война се оказа заложник на американските политически сметки, а Москва получава възможност да си поеме въздух.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Във войната между Украйна и Русия вече има още един фронт, на който не се стреля с ракети, а се размахват дипломатически ултиматуми. Този път мишената не е Москва, а Киев. Според публикация на The Wall Street Journal Украйна фактически е ограничила кампанията си срещу руските нефтопреработвателни заводи след седмици американски натиск, упражняван лично от администрацията на Доналд Тръмп.

Става дума за негласна пауза, която според източници на американското издание може да продължи до междинните избори в САЩ, а вероятно и до края на ноември. С други думи, украинските дронове може временно да останат по-далеч от руските петролни мощности, докато във Вашингтон приключат политическите си сметки.

Решението фактически е започнало да се прилага през последната седмица. Двама украински военни представители са съобщили пред изданието, че още в средата на октомври подразделенията, отговарящи за далечните удари, са били уведомени да преустановят новите операции срещу рафинерии. Вече започнатите мисии е трябвало да бъдат довършени.

Зад това решение стои не толкова промяна във военната стратегия на Киев, колкото сложната дипломатическа зависимост от Вашингтон.

Тръмп иска тишина по руските рафинерии

Според информацията на The Wall Street Journal американският президент Доналд Тръмп е засилил натиска върху Володимир Зеленски да прекрати атаките срещу руската енергийна инфраструктура.

Темата е била поставена и по време на срещата между Зеленски и специалния представител на САЩ Джаред Къшнър на 20 октомври в Осло. Къшнър, който се е включил дистанционно заради заболяване, е настоял за 30-дневно прекратяване на ударите.

Аргументът на американската страна бил, че подобен жест ще демонстрира признателност към Къшнър и Стив Виткоф за посредническите им усилия в контактите с Москва.

Тук обаче възниква неудобният въпрос: защо Украйна трябва да ограничава военните си действия срещу стратегически обекти на държава, която ежедневно атакува украинска инфраструктура?

Вашингтон представя рафинериите като фактор за напрежението на енергийните пазари и повишаването на цените на горивата. Енергийни експерти обаче свързват поскъпването основно с войната между САЩ и Иран.

Така украинската военна стратегия се оказва въвлечена в спор за горивата, пазарите и политическото спокойствие в Америка. За Киев това е особено неприятна ситуация: да водиш война за собственото си оцеляване, но да трябва да съобразяваш ударите си с вътрешнополитическия календар на съюзника, от когото зависиш във военно отношение.

Зеленски отрича забраната, но признава промяна в поведението

Украинският президент не потвърждава официална заповед за пълно прекратяване на ударите по руските рафинерии.

„Нашите момчета през тези дни се стараеха да действат малко по-внимателно. Но те нямат заповед да не нанасят удари по нефтопреработвателните заводи“, заяви Зеленски пред журналисти в Киев.

Това изказване оставя достатъчно пространство за дипломатически маневри. Формално забрана няма. Практически обаче военните подразделения са получили указания да ограничат операциите.

Разликата между двете формулировки е съществена. Киев не иска публично да признае, че е приел американско ограничение върху собствените си военни действия, но очевидно се опитва да избегне ново изостряне на отношенията с администрацията на Тръмп.

Зеленски все пак е оставил отворена възможността за възобновяване на атаките, ако военната необходимост го наложи.

Европа също настоява Киев да се въздържи

Според публикацията натискът не е идвал единствено от Съединените щати. Европейски съюзници също са съветвали Украйна временно да прекрати атаките до приключването на американските междинни избори.

Киев обаче не е приел идеята безусловно.

Украинската страна е поставила на масата няколко насрещни искания:

Взаимно енергийно примирие, при което Русия също да прекрати ударите по украинските електроцентрали.

Допълнителни ракети за американските системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“.

Разрешение за използване на „Старлинк“ на руска територия срещу руски ракетни установки.

Нито едно от предложенията не е получило последващо развитие.

Това е същината на проблема. От Украйна се очаква да направи военна отстъпка, но насреща няма гарантирана компенсация, нито ясно поето задължение Русия да ограничи атаките си.

Дипломацията очевидно предлага на Киев търпение, но не непременно сигурност.

Москва получава стратегическа глътка въздух

Последната известна атака срещу руска петролна инфраструктура, посочена в публикацията на The Wall Street Journal, е от 20 октомври. Тогава украинските сили са ударили нефтопомпена станция по петролопровода „Дружба“ в Тамбовска област.

В предходните дни са били поразени петролни обекти в Санкт Петербург, рафинерия в Рязанска област и голямо газово предприятие в Сургут.

Тези операции са част от стратегията на Киев за системно ограничаване на руските приходи от енергийния сектор. Петролът остава един от основните финансови източници, чрез които Кремъл поддържа военната си машина.

Ударите по рафинерии имат и друг ефект: нарушават производствения капацитет, усложняват логистиката и принуждават Москва да отделя допълнителни ресурси за ремонт и защита на критичната инфраструктура.

Една продължителна пауза би дала на Русия възможност да възстанови част от повредените мощности, да натрупа резерви и да стабилизира производството си.

За Кремъл това е стратегическа възможност, която не изисква нито дипломатическа победа, нито ново настъпление на фронта.

Украинската война вече се измерва и с американски избори

Случаят показва колко силно украинската военна стратегия зависи от политическите решения във Вашингтон. За администрацията на Тръмп стабилизирането на енергийните пазари и демонстрирането на дипломатически успех могат да се окажат също толкова важни, колкото и реалното положение на бойното поле.

За Киев обаче залогът е далеч по-голям. Украйна не може да си позволи да даде на Русия време за възстановяване на военната и енергийната ѝ инфраструктура, без да получи конкретни гаранции за собствената си сигурност.

И тук се появява големият парадокс: докато Русия продължава войната, Украйна трябва да обяснява защо не бива да атакува източниците на руските военни приходи.

Дали става дума за временна дипломатическа маневра или за начало на по-сериозно ограничаване на украинските далекобойни операции, предстои да се види.

Едно обаче е очевидно: в тази война ракетите и дроновете не са единствените инструменти за натиск. Понякога една телефонна дипломация от Вашингтон може да постигне онова, което руската противовъздушна отбрана не успява.

А за Москва всяка седмица без украински удари по петролната инфраструктура е време, което работи в нейна полза.