Държавата „пречи“ на свободния пазар… да ни дере по-свободно

Финансистите ни сигурно са пропуснали курса по магия, защото, я кажете ми — как иначе се обяснява това „презастраховане“ от страна на търговците, което се изражда във внезапно вдигане на цените още преди законопроекта да стане публично достояние? Тъжно е — те просто нямат кристално кълбо, нито копия от законопроектите, но огънят да печелят преди революцията им да е обявена е незабавно включен. Това звучеше като PR-експеримент на Еврозоната, който заслужава 100 пъти повече внимание, нали така? Преслав Райков уверен заяви: „Еврото не променя цени, не води инфлация. То води нагласа“

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

„Свръхправомощия“ на КЗК? Или нова държавна верига с авторитет?

Като виден анализатор, Райков не може да участва в някакво „безумно административно упражнение“ – ценов контрол от държавата на базови продукти. Нима не разбирате? Той споделя, че бизнесът е над тези проверки — супермаркетите „по законен път“ заобикалят всеки опит да се сложи ред в цените им От което следва логичният извод — ако КЗК стане твърде нахална, вероятно ще се сдобием с държавни вериги, които да държат положението под контрол… кой знае, може би на мястото на Кауфланд ще имаме „Пощенски супермаркет за държавния интерес“

Навсякъде липса на дефицити — докато всичко свършва с глад!

Разбираме го — няма дефицит на никакви стоки! Не сме 1996-та, имаме външен пазар, милиони въздушни мостове, доставка до Луната. Райков е категоричен — драмата е „пресилена“, и „дефицити няма да има“, защото просто няма как да натрупаме недостиг в модерна България. Въпреки това търговците са принудени да продават повече и по-скъпо, защото… незнаят какво ще бъде прието. Май им липсва малко онзи стар комунистически дух на предна инфлационна параноя.

Какво на практика искат търговците?

Максимален марж преди законово стабилизиране — щом не знаят какво ще стане утре, остават в ръкавица, за да са сигурни, че пак някоя държавна намеса няма да им яде печалбата.

Държава да не застава между тях и печалбите — никакви лимити, никакви контролни механизми.

Промиване на общественото мнение, че „от тях зависи цената“, а не от производителите или вноса.

Потребители: робо‑жертви или логична самозащита?

Според коментари от редица потребители в Reddit — „цените са високи, защото няма конкуренция“, липсва местно производство, което да отговори на търсенето, качеството често е лошо, а веригите действат безнаказано.

Други пък сочат директно: „Вярно, че са по-скъпи, но държавата трябва да разруши картелите“ – защо иначе цените се поддържат високи? И че само пазарната конкуренция може да свали надценките, а не държавни заповеди и символични проверки.

Преслав Райков твърди, че държавната намеса в цените до голяма степен поражда хаос, а прекаленото фокусиране върху контрол източва енергия и ресурси от истинските приоритети — инфраструктура, конкурентоспособност, бюджетен баланс.

Търговците създават страх и несигурност, за да обосноват увеличенията — макар да са тези, които печелят най-много от влизането в Еврозоната.

Потребителите са едновременно избрани жертви и потенциална сила, която ако се обедини, може да наложи натиск върху веригите.

Ако утре проснем платформи и пуснем „Бюджет 2026“, в който се записва, че веригите са национално съкровище, ще видите как частният интерес внезапно се превръща в патриотична мисия — с цени до небето и обещания за стабилност. Ще призовем да не се месим в икономиката, но ще държим държавата да построи държавния супермаркет с интерес към народа.

В крайна сметка — много шум за нищо, абсурдна реторика и ни едно реално решение: от дефицити няма, регулаций има — хич не са нужни, а печалбите са sacrosanct. Вапросът остава — кой кого обслужва?