Каримански разкритикува бюджетния план за 2027 година: Над 800 млн. евро могат да влязат в хазната от несъбрани задължения
Бюджетният план за 2027 г., изпратен от правителството за коментари в Брюксел, има сериозни пропуски и се нуждае от съществени промени. Това заяви членът на Управителния съвет на БНБ Любомир Каримански, който постави под въпрос както приходната политика на кабинета, така и ефективността на публичните разходи.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Според него в плана липсват конкретни мерки за събиране на просрочените задължения към НАП. Става дума за огромни суми, които с години остават несъбрани, а част от тях в крайна сметка се отписват по давност. Каримански смята, че при по-добра организация и ясна стратегия в бюджета могат да постъпят над 800 млн. евро.
Парадоксът е, че вместо първо да се търсят всички възможности за събиране на дължимото, правителството планира да набави сходен ресурс чрез данък „свръхпечалба“ за банки, застрахователи, телекоми, търговски вериги и други компании.
Каримански критикува и недостатъчната конкретика в документа, публикуван от Министерството на финансите. По думите му липсва подробна разбивка на разходите по отделни ведомства и сектори, което затруднява оценката за какво точно ще бъдат изразходвани публичните средства.
Друг сериозен проблем е липсата на ясни мерки за ограничаване на разходите и преразглеждане на автоматичните механизми за увеличение на възнагражденията в определени сектори, включително сигурността и отбраната.
Особено остро банкерът постави въпроса за ефективността на образованието. Той посочи, че ежегодното увеличаване на учителските заплати трябва да бъде съпроводено с оценка на резултатите, при положение че международните изследвания, включително PISA, показват сериозни проблеми с функционалната грамотност на българските ученици.
По отношение на прогнозирания бюджетен дефицит над 5% Каримански смята, че опасенията са преувеличени. Според него дефицитът към август е около 2,8%, а неизпълнението на планираните публични инвестиции може да ограничи нарастването му до края на годината.
Критиките очертават един съществен въпрос: защо държавата търси нови данъци и допълнителни приходи, преди да покаже убедителен план как ще събира старите си вземания и ще контролира разходите си? Защото бюджетната дисциплина не се изчерпва с нови налози и обещания, а изисква отчетност за всеки похарчен лев и всяко несъбрано евро.
