ЛЕШ! Палячото Иван Христанов и президентството: От TikTok студиото до „Рейкявик“ край Черно море
Има хора, които първо свършват работа, после искат власт. Има и Иван Христанов, който първо си лепи прозвището „президент от народа“, после се самопровъзгласява за спасител на държавата, а накрая решава да събира Путин и Зеленски. Остава само да помоли Тръмп да му пази място на първия ред.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
В поредната си телевизионна изява Христанов вече раздава геополитически роли. България щяла да бъде новият Рейкявик, а той ни обяснява как се постига мир между Русия и Украйна. Човек би си помислил, че зад тази дипломатическа амбиция стои политик с тежки резултати, авторитет и свършена работа. Само че би било прибързано. При Христанов амбицията често пристига с лимузина, а отчетът за свършеното още чака на автостоп.
Кандидат-президентската му активност изглежда като естествено продължение на политическата му кариера: колкото по-голям е апетитът за власт, толкова по-мащабни стават обещанията. Президентството обаче не е награда за най-шумния участник в TikTok. А прозвището „президент от народа“ не е удостоверение за държавнически качества, издадено от самия кандидат.
Нека си припомним земеделския му период. Докато беше замеделски министър, Христанов се превърна в познато лице на социалните мрежи, щедро раздаваше обещания за разкрития и говореше за схеми. Но големият въпрос остана: къде са конкретните, проверими резултати, които да оправдаят самочувствието му? Политическото самохвалство не е равнозначно на управление, а шумът от кречеталото не е доказателство за свършена работа.
Още по-показателен е случаят с Бай Рибан, на когото, Христанов обещава да помогне за поправяне на несправедливост, а впоследствие отношенията им се обърнаха рязко. Тази история е потвърдена с конкретни факти и документи, а тя повдига съвсем логичен въпрос: колко струват политическите обещания, когато човекът отсреща престане да бъде удобен декор за публичния образ?
Има и други въпроси, които не се решават с телевизионни монолози. Става дума за твърденията около незаконни мидарници в Бургаско, свързвани с полицай Николай Георгиев и бащата на Константин Бачийски, както и за назначаването на бивш затворник от Бургас на отговорна позиция в ИАРА. Според изложената от „Днес България“ информация за назначението, намесата на ръководството на агенцията е последвала след подаден сигнал и въпросният служител е натирен от поста си.
Точно тук е проблемът с Христанов: когато претендираш да бъдеш морален коректив на държавата, трябва да си готов за същата безмилостна проверка, която изискваш от другите. Не може да си прокурор на висок глас пред камерите и да очакваш обществото да не задава въпроси за собствените ти решения и обкръжение.
Сега кандидатът говори за „син коридор“, антидрон защита, компенсации и национално съгласие. Теми сериозни, безспорно. Но България няма недостиг на хора, които знаят какво трябва да се направи. Има хроничен недостиг на политици, които могат да покажат какво действително са направили.
Президентството не е утешителна награда за политическа хиперактивност. А мирът между Путин и Зеленски няма да бъде договорен с няколко телевизионни реплики и самочувствие, което спокойно би запълнило цяла пленарна зала.
Христанов може да се нарича „президент от народа“. Народът обаче има един неприятен навик: понякога иска отчет, а не поредното представление.
И колкото и да се върти Земята, включително да реши да си размени магнитните полюси, между кандидат-президентската амбиция и реалната държавническа тежест остава една огромна пропаст.
Да обещаваш Рейкявик е лесно. Да докажеш, че можеш да управляваш и собствените си политически амбиции, е съвсем друга работа.
