МАРИН КИРОВ: ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ НЕ СА ВОЙНА МЕЖДУ АГИТКИ, А ИЗБОР НА ЛИЧНОСТИ!

Когато политическите страсти изместят разума, демокрацията губи най-важното: уважението към свободния избор на гражданите.

Всеки има право на своя глас, на собствено мнение и на политически избор. Това е основен принцип на демокрацията, който очевидно някои политически агитки забравиха в разгара на президентската кампания.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Вместо сблъсък на идеи, програми, биографии и визии за бъдещето, станахме свидетели на ожесточено противопоставяне, лични нападки, обиди и опити за морално заклеймяване на всеки, който мисли различно.

Политическата дискусия на моменти заприлича повече на футболно дерби между враждуващи агитки, отколкото на демократичен процес, в който гражданите избират държавен глава.

А когато аргументите свършат, започват обидите. Когато липсват убедителни послания, на тяхно място се настаняват внушенията. А когато политическите пристрастия се превърнат във фанатизъм, здравият разум обикновено напуска залата през аварийния изход.

И точно това отблъсква хората от политиката.

Гражданите не са длъжни да участват в нечии политически войни. Не са длъжни да приемат чужди пристрастия за абсолютна истина, нито да се оправдават защо предпочитат един кандидат пред друг.

Правото на избор не предполага задължение да харесваш онзи, когото най-шумната агитка ти посочва.

Президентските избори не са генерална репетиция за парламентарни битки

Особено отблъскващи са и непрекъснатите спекулации за политически прегрупирания, задкулисни договорки и предполагаеми зависимости между президентския вот и бъдещи национални или местни избори.

Всяко политическо събитие започва да се тълкува през призмата на партийни сметки. Всеки кандидат се разглежда като нечия инвестиция в бъдеща власт. Всеки глас се превръща в предполагаема част от сложна политическа комбинация.

Сякаш гражданите не избират президент, а участват в поредния епизод на безкрайния сериал за разпределение на политическото влияние.

Разбира се, политическите процеси са свързани. Президентските избори имат своето отражение върху обществения живот. Но да се свежда изборът на държавен глава единствено до партийни маневри, бъдещи коалиции и местни политически интереси означава да се подмени същността на вота.

Президентските избори са мажоритарни. Те са избор на личности, а не преброяване на партийни агитки.

Тук би трябвало да имат значение личните качества, общественото доверие, подготовката, професионалният път, политическата зрялост и способността на кандидатите да представляват държавата достойно.

Президентската институция не е утешителна награда за политически губещи, нито трамплин за бъдещи партийни амбиции.

Тя изисква авторитет, отговорност и държавническо мислене.

Призивите да не се гласува не са решение

Още по-притеснителни са призивите за отказ от гласуване, които се появяват винаги когато нечии политически очаквания не съвпаднат с действителността.

Не харесваш кандидатите? Не гласувай!

Не побеждава твоят фаворит? Обяви изборите за безсмислени!

Не можеш да убедиш хората в правотата си? Опитай да ги убедиш, че няма смисъл да участват!

Това е удобна логика за разочарованите политически привърженици, но едва ли е полезна за демократичния процес.

Негласуването също е лично право. Никой не бива да бъде заклеймяван заради решението си да не участва във вота. Но има съществена разлика между личния отказ и организираното внушение, че участието в изборите е безсмислено.

Аз не споделям призивите да не се гласува. Защото избор има.

Може да не е идеалният избор. Може кандидатите да не отговарят на всички очаквания. Но демокрацията никога не е обещавала съвършени кандидати. Тя предоставя възможност гражданите да преценят кой от тях заслужава доверието им.

А това доверие се печели с качества, не с крясъци.

Биографията тежи повече от лозунгите

За мен изборът на президент и вицепрезидент не е въпрос на политическа мода, емоционален изблик или принадлежност към поредния шумен лагер.

Той е въпрос на преценка.

Когато избираме хора за най-високите държавни позиции, трябва да гледаме отвъд предизборните плакати, добре режисираните послания и патетичните речи.

Трябва да се интересуваме какво са постигнали кандидатите, каква е професионалната им подготовка, какъв опит притежават, какви решения са вземали и дали биографиите им дават основание да им поверим отговорността да представляват държавата.

Защото президентството не е място за политическо чиракуване.

Държавният глава трябва да притежава не само публично присъствие, но и способност да отстоява позиции, да разбира сложните обществени процеси и да защитава националния интерес.

Същото важи и за кандидата за вицепрезидент. Тази позиция не бива да се възприема като декоративно допълнение към президентската кандидатура.

Затова аз направих своя избор. Избрах кандидати за президент и вицепрезидент, които според моята преценка са подготвени, имат ясни биографии и категоричен професионален и обществен опит.

Не защото някой ми е наредил. Не защото определена агитка е била по-шумна. Не защото съм длъжен да следвам чужди политически пристрастия.

А защото считам, че личностите, подготовката и доказаният опит имат значение.

И уважавам правото на всеки друг да направи различен избор.

Демокрацията не се измерва с децибелите на агитките

Най-голямата заблуда на политическия фанатизъм е убеждението, че само едната страна притежава истината, морала и правото да определя кое е правилно.

Но демокрацията не е състезание по политическа кресливост.

Тя не се измерва с броя обиди във Facebook, с агресията на коментарите или със способността да унижиш човек, защото е избрал различен кандидат.

Едно общество не става по-демократично, когато неговите граждани започнат да се възприемат като врагове заради начина, по който гласуват.

Напротив. Тогава политиката престава да бъде средство за решаване на обществени проблеми и се превръща в инструмент за разделение.

И ако някой си въобразява, че с обиди, натиск и високомерие ще спечели доверието на колебаещите се избиратели, вероятно не разбира основния проблем.

Хората не се отвращават непременно от изборите. Те се отвращават от начина, по който някои превръщат изборите в политическа касапница.

В крайна сметка президентът трябва да бъде държавен глава на всички граждани, а не само на онези, които са го подкрепили.

Именно затова изборът му изисква повече разум и по-малко истерия, повече аргументи и по-малко политическа омраза.

Всеки има право да подкрепи своя кандидат. Всеки има право да критикува останалите. Всеки има право да бъде убеден в правилността на собствената си преценка.

Но никой няма монопол върху истината и никой не притежава чуждия глас.

Аз направих своя избор. Уважавам избора на останалите. И очаквам същото уважение към правото ми да мисля самостоятелно.

Защото демокрацията започва там, където приемаме, че човекът срещу нас може да мисли различно, без непременно да бъде наш враг.

А президент се избира с бюлетина и разум, не с обиди, партийни заклинания и агиткаджийска истерия.