Машинното гласуване под лупа преди балотажа: ЦИК призна за проблеми със записването на вота и липсваща подготовка

Частични разписки, прекъснати процеси, изгорели дънни платки и липсващи елементи за осигуряване на тайната на вота. След техническите проблеми на първия тур Централната избирателна комисия изпраща нови указания до общините и районните комисии. Остава обаче неудобният въпрос: доколко машинното гласуване гарантира, че подаденият глас действително е отчетен?

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Машинното гласуване отново се оказва в центъра на организационни и технически проблеми броени дни преди втория тур на президентските избори на 1 ноември. След установени случаи на прекъснат процес, при които машината е издала частична разписка, но гласът не е бил записан върху флаш паметта, Централната избирателна комисия (ЦИК) е принудена да изпрати допълнителни инструкции до общините и районните избирателни комисии.

Посланието към избирателите е почти елементарно: не бързайте, не издърпвайте картата предварително и не дърпайте контролната разписка, преди машината да издаде звуков сигнал.

Според говорителя на ЦИК доц. д-р Стоянка Балова преждевременното изваждане на картата или издърпването на разписката може да доведе до незавършване на процедурата и съответно до незаписване на гласа.

С други думи, избирателят може да премине през процедурата, да получи документ от машината и въпреки това гласът му да не бъде отчетен по надлежния начин.

Това е проблем, който не може да бъде подминат с обичайното административно обяснение, че гражданите просто трябва да прочетат инструкциите. Когато технологията е представена като гаранция за надеждност и прозрачност, тя трябва да издържа на реални условия на работа, а не да разчита на безпогрешното поведение на всеки избирател.

31 машини с технически проблеми: повредите не са дреболия

На първия тур са установени технически неизправности при общо 31 машини. Две от тях са били в секции извън страната, а 29 – на територията на България.

В 27 секции е имало по две устройства, което е позволило гласуването да продължи с резервната машина. Сред констатираните повреди са счупени дисплеи и устройства, които изобщо не са успели да стартират заради изгорели дънни платки.

Според обясненията на Балова част от неизправностите са възникнали по време на транспортирането.

Тук обаче възниква логичният въпрос: как се транспортира, съхранява и проверява техника, от която зависи упражняването на едно от основните демократични права?

Ако машините са повредени още преди началото на изборния ден, това поставя въпроси за контрола върху логистиката, техническата профилактика и отговорността на изпълнителя.

По договор неизправностите трябва да бъдат отстранени през седмицата преди балотажа. ЦИК уверява, че за машините, които няма да бъдат използвани, няма да бъде извършено плащане.

Това е добре като договорна дисциплина, но не решава по-важния проблем: общественото доверие в изборния процес не се измерва с неплатени фактури, а с гаранции, че всеки подаден глас е отчетен правилно.

Тайна на вота по импровизирана схема

Техническите проблеми не са единствената слабост, проявила се на първия тур. Оказва се, че на места не са били осигурени необходимите паравани заради недоставени щипки за тяхното закрепване.

За втория тур такива щипки отново няма да бъдат осигурени. Вместо това ЦИК предлага алтернативна организация на пространството около машините.

Идеята е избирателите да не бъдат поставяни в традиционните тъмни стаички, но същевременно да се гарантира тайната на вота и членовете на секционните комисии да могат да наблюдават процеса.

Така се стига до поредния парадокс на изборната организация: липсва необходим елемент от оборудването, но вместо той да бъде осигурен, се търси алтернативен начин за заобикаляне на проблема.

Разбира се, организационни решения могат да бъдат намерени. Въпросът е дали те осигуряват реална защита на тайната на вота, или просто позволяват изборният ден да премине без допълнителни скандали.

ЦИК признава за недостатъчна подготовка на секционните комисии

Особено показателно е признанието на комисията, че част от секционните избирателни комисии не са били достатъчно подготвени да реагират при технически проблеми с машините.

Затова преди балотажа са изпратени допълнителни указания.

Това признание повдига още един съществен въпрос: защо подготовката на хората, които непосредствено организират изборния процес, не е била достатъчна още преди първия тур?

Изборите не са техническа репетиция, а процедура с реални последици за политическото представителство и легитимността на институциите.

Секционните комисии трябва да знаят какво да правят при прекъсване на електрозахранването, блокиране на устройството, частична разписка или невъзможност за приключване на гласуването. Това не са непредвидими космически явления, а сценарии, които би трябвало да бъдат заложени предварително в обучението и организационния план.

По-висока активност, същите проблеми?

От ЦИК уверяват, че са готови и за по-висока избирателна активност на втория тур.

Стоянка Балова заявява, че организацията на комисията остава една и съща независимо от броя на гласуващите.

Формално това е така. Но натоварването върху машините, секционните комисии и организационната инфраструктура неизбежно поставя допълнителни изисквания към подготовката.

Комисията отчита, че след първия тур всички секции в чужбина са били приети до 6 часа сутринта, а районните избирателни комисии са подали отчетите си още в понеделник. Това са положителни организационни резултати, но не заличават техническите и логистичните пропуски.

Големият въпрос остава: кой гарантира гласа на избирателя?

Предстоящият балотаж ще бъде своеобразен тест за способността на изборната администрация да отстрани слабостите, проявили се на първия тур.

Но проблемът е по-дълбок от счупен дисплей, липсваща щипка или преждевременно издърпана разписка.

Когато една машина може да издаде частична разписка, без гласът да бъде записан, доверието в технологията изисква не просто предупреждения към избирателите, а ясни процедури за проверка, документиране и реакция при всеки подобен случай.

Гражданите не са длъжни да бъдат технически оператори, за да упражнят конституционното си право на глас. Не би трябвало да се превръщат и в последната защитна бариера срещу организационни и технически пропуски.

ЦИК има задачата да гарантира не просто провеждането на изборите, а надеждността на целия процес.

Защото демокрацията не приключва със звуковия сигнал на машината. Тя започва там, където трябва да има сигурност, че гласът на гражданина действително е стигнал до урната, макар и електронна.

А когато преди балотажа основните инструкции към избирателите са да не дърпат разписката, да не вадят картата и да чакат машината да издаде звук, обществото има пълното основание да поиска не само инструкции, но и гаранции.