МОН пак си забърсаха „задницата“, ама си изцапаха „предницата“: Вместо дърлене за учебен календар, да започват с националния проблем – учебниците
Поредната година, поредният спор за учебния календар. Да започва ли учебната година на 12, 13, 15 или 17 септември? Да има ли още няколко дни ваканция около Великден и Гергьовден? Да се удължи ли срокът до началото на юли? И така до безкрай, сякаш съдбата на българското образование зависи от това дали първият звънец ще удари два дни по-рано или три дни по-късно.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Предложението на председателя на Съюза на директорите Асен Александров за по-гъвкав календар всъщност е едно от малкото разумни неща, появявали се по темата през последните години. Не защото ще донесе революция в образованието, а защото признава една очевидна истина: сегашната система е неефективна. Когато празниците разкъсват учебния процес на парчета, а родители масово използват семейните отсъствия, за да съединяват почивни дни, всички губят. Учителите преподават на половин клас, останалите после наваксват, а образователният процес прилича на влак, който спира на всяка втора гара.
Нека бъдем честни. Няма никаква логика да приемаме за напълно нормално учебната година да започне на 17 септември, ако 15-и се пада през уикенд, но да изпадаме в обществена истерия при идея за старт на 13 или 14 септември. Все едно датата е свещена реликва, а не административно решение.
Гъвкавият календар може да донесе повече ред. Може да намали изкуствените прекъсвания. Може да даде на семействата по-дълги и смислени ваканции, вместо серия от хаотично разхвърляни почивни дни. Това е добра идея.
Само че тук идва големият въпрос.
Наистина ли това е най-важният проблем на българското образование?
Докато държавата води ежегодни философски дебати дали учениците да почиват четири или шест дни около Великден, огромният слон стои в класната стая и никой не смее да го посочи. Учебното съдържание в редица дисциплини отдавна се нуждае не от козметика, а от сериозен ремонт.
Министерството на образованието би трябвало със същата енергия, с която мести ваканции и пренарежда графици, да обяви национална програма за цялостно пренаписване на учебниците по български език, литература, история, родинознание, природознание и география.
Особено тревожно е положението с историята, българския език и литературата.
Вместо ясни знания, често получаваме претрупани текстове, объркана хронология, академичен език, неразбираем за възрастта на учениците, и съдържание, което успява да направи дори най-драматичните моменти от българската история скучни. Това е почти талант. Да превърнеш Самуил, Аспарух, Левски и Ботев в материал, който децата зубрят механично и забравят седмица по-късно, изисква специални усилия.
Историята не трябва да бъде политически експеримент. Тя трябва да бъде история. Факти, събития, процеси и причинно-следствени връзки. Децата трябва да познават собственото си минало, да разбират защо държавата им съществува и какви грешки и успехи са я изградили.
Същото важи и за българския език и литературата. Учениците трябва да се научат да четат с разбиране, да пишат грамотно и да мислят критично. Вместо това често се създава усещането, че образованието е състезание по заучаване на готови интерпретации, които нямат нищо общо с живото общуване с текста.
Науката също не бива да се превръща в поле за идеологически упражнения. В науката няма място за симпатии, антипатии, модни течения и моментни обществени настроения. Там има факти, доказателства и логика. Природните науки трябва да възпитават именно това мислене.
Затова спорът за календара е полезен, но не бива да ни заблуждава, че решава същинските проблеми. Два дни повече или по-малко ваканция няма да изведат България напред в образователните класации. Няма да подобрят грамотността. Няма да накарат учениците да обичат историята или литературата.
Време е най-сетне някой да въведе ред и предвидимост. Не всяка година нов календар, нов експеримент и нов обществен спор за датите. Учители, родители и ученици имат нужда от стабилност, а не от ежегодни административни импровизации.
Защото календарът може да се мести. Но когато поколения деца завършват училище с оскъдни познания по собствената си история, с проблеми в грамотността и с намаляващ интерес към знанието, тогава проблемът вече не е в датата на първия звънец. Проблемът е в това какво се случва между първия и последния.
