ПОЛИТИЧЕСКОТО ПОГРЕБЕНИЕ НА ВАСИЛ БОЖКОВ: ДВЕ ПАРТИИ, ДВА КОВЧЕГА И ЕДНА НОВА ЛЮБОВ КЪМ „ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ“

От политически барикади до доброволно разпускане. Васил Божков закри и двата си политически проекта. Явно политическата му амбиция се оказа с по-кратък срок на годност от талонче за моментна лотария. А когато на хоризонта се появи новият политически фаворит, старите партийни играчки вече не са необходими.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Васил Божков окончателно прибра в политическия музей и двете си партийни рожби. Първо си отиде „Център“, после последва и „Българско лято“. Две формации, две амбиции, две гръмки заявки за промяна и накрая еднакъв финал: политическо саморазпускане.

Изглежда, че партиите на Божков имат нещо общо с някогашния му хазартен бизнес: появяват се с обещания за големи печалби, но накрая някой друг трябва да брои загубите.

Само че тук няма печеливши числа. Има политически билети, които никой не пожела да купи.

От политически проект до политическа вещ втора употреба

През 2020 г. Божков се оказа в центъра на грандиозен сблъсък с властта и прокуратурата. Обвинения, разследвания, бягство в Дубай, публични обвинения срещу Бойко Борисов и Владислав Горанов, милиони, записи, сигнали и политически театър с международна сцена.

Тогава бизнесменът реши, че най-добрият начин да се противопостави на политическия модел е самият той да стане политически играч.

Така се роди „Българско лято“.

Името звучеше почти туристически. Човек можеше да си помисли, че предстои политически курорт с обещания за слънце, справедливост и безоблачно бъдеще. Само дето лятото се оказа доста кратко, а политическата реколта практически нулева.

После дойде „Център“. Ново име, нова опаковка, нова заявка. Старият политически сюжет обаче остана същият.

Очевидно някой е решил, че когато първата политическа марка не се продава, трябва да се пусне втора. Като при търговията: сменяш етикета, лъскаш витрината и се надяваш клиентът да не помни предишната стока.

Само че избирателят, колкото и да го подценяват политическите предприемачи, понякога има памет.

Две партии, нито един парламент и много политически ентусиазъм

Резултатът от двата проекта е повече от красноречив. Нито „Българско лято“, нито „Център“ успяха да си осигурят парламентарно представителство.

Две политически формации, създадени около името и публичното присъствие на един от най-известните бизнесмени в България, не успяха да превърнат личната популярност в реална политическа тежест.

И тук възниква един неудобен въпрос: бяха ли тези партии действително проекти за промяна на България, или представляваха политически инструменти за присъствие, влияние и демонстрация на сила?

Разбира се, официалният отговор винаги е красив. В името на гражданите, демокрацията, справедливостта и светлото бъдеще.

В политиката обаче между декларацията и действителното намерение понякога има разстояние, по-голямо от това между Дубай и София.

И тогава на сцената се появи „Прогресивна България“

Тук сюжетът става особено любопитен.

През януари 2026 г. Божков публично заявява, че вероятно ще гласува за Румен Радев, когото определя като единствената алтернатива.

След това формацията на Радев печели изборите, а политическият пейзаж се пренарежда.

И изведнъж двете партийни конструкции на Божков вече изглеждат като ненужен багаж от предишен политически сезон.

Какво да ги прави човек? Да поддържа две партии, две ръководства, две партийни регистрации, две структури и две политически биографии, когато на хоризонта вече има нов център на властта?

Нали си има „Прогресивна България“!

Разбира се, няма публично доказателство, че прекратяването на двете формации е резултат от някаква договорка или че Божков има формална роля в проекта на Радев. Но хронологията е достатъчно интересна, за да породи въпроси.

Политическите съвпадения понякога са като подозрително евтина фокусническа магия: всички виждат какво се случва, но никой не обяснява кой държи картите.

Политическият бизнес с кратък гаранционен срок

Историята на двете партии поставя и друг въпрос: какво всъщност представлява една партия, когато е изградена предимно около личността на един човек?

Политическа идея ли е? Гражданско движение ли е? Или е своеобразен политически франчайз, който съществува, докато основателят му има нужда от него?

Защото истинската партия не би трябвало да бъде лична собственост, която се отваря при нужда и се затваря, когато пазарната конюнктура се промени.

Тя трябва да има идеи, структури, членове, политическа идентичност и живот отвъд своя създател.

В случая с „Българско лято“ и „Център“ обаче финалът оставя впечатлението за два политически проекта, които не успяха да се превърнат в самостоятелни организми.

Сякаш някой е построил две къщи, но е забравил да постави основи. Едната е боядисана в цветовете на промяната, другата е кръстена „Център“, но и двете се оказват без обитатели, когато собственикът решава да смени адреса.

От лотарията към политическата рулетка

Има нещо почти символично в политическата история на Васил Божков.

Човек, чието име дълги години беше свързвано с хазартния бизнес, направи два опита да играе политическата игра със собствени формации.

Първо „Българско лято“, после „Център“. Два билета за политическата лотария. Нито един джакпот.

А сега двата проекта отиват в историята, докато политическият компас очевидно сочи към нова посока.

Само че България не е казино, макар някои политици упорито да се държат така, сякаш държавата е частна маса за покер, а гражданите са публика, която трябва да аплодира раздаването.

Иронията е, че формациите, които трябваше да бъдат алтернатива на статуквото, не успяха да се превърнат дори в трайна алтернатива на собственото си съществуване.

Днес „Българско лято“ и „Център“ вече са политическа история. Остана само въпросът дали са били създадени, за да променят България, или за да бъдат полезни до момента, в който се появи по-голям политически играч.

Защото в българската политика партиите често не умират от липса на идеи. Умират от смяна на интересите.

А понякога дори не се налага да ги погребват противниците им. Основателите сами поръчват ковчезите.

И така, след две партии, два политически неуспеха и едно ново политическо увлечение, Васил Божков очевидно затваря старата страница.

Само да не се окаже, че политическото му лято е било просто сезонна промоция, а „Центърът“ – временен адрес.

В България политическите проекти имат удивителната способност да изчезват точно когато вече не са необходими на хората, които са ги създали. А избирателят, както винаги, остава с празните обещания и сметката за представлението.