Предизборнат кампания на Йотова започна от Бургас, но фокуса на действащият президент остава в Черно море /кадри/
Пълна зала в Бургаската опера, старт на предизборната кампания и една тема, която засенчи всичко останало – сигурността на Черно море. Илияна Йотова пристигна в морския град за среща със свои симпатизанти, но преди политическите послания към избирателите като действащ президент тя трябваше да говори за реалната криза, която се развива само на десетки морски мили от българския бряг.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Бургас посрещна Илияна Йотова в необичаен момент. Само ден по-рано два търговски кораба бяха поразени край българското крайбрежие. „CHELSEA 3“ под малтийски флаг беше атакуван от три безпилотни апарата, а „HS Dignity“ под флага на Гвинея-Бисау потъна край Крапец. Част от моряците бяха спасени, но издирването на останалите членове на екипажа продължи до днес.
Именно тази ситуация се превърна в голямата тема на деня.
„Войната слезе в Черно море“
Още преди срещата в Бургас Йотова заяви, че България ще предприеме действия за сезиране на Съвета за сигурност на ООН заради зачестилите атаки срещу търговски кораби.
Президентът настоява и въпросът за сигурността на Черно море да бъде разгледан отделно от общия дебат за войната в Украйна на предстоящия Европейски съвет.
По думите ѝ България не иска Черно море просто да бъде разглеждано като част от войната, а да бъде поставено като самостоятелен проблем за сигурността на Европа.
„Войната слезе в Черно море“, заяви Йотова, предупреждавайки, че продължаването на атаките може да засегне не само корабоплаването, но и доставките на енергийни ресурси и продоволствените коридори.
Това е и причината днешното посещение в Бургас да има две лица – политическа кампания и държавна отговорност.
България и Румъния искат извънредна точка в Брюксел
В Бургас Йотова съобщи за телефонния си разговор с румънския президент Никушор Дан.
Двете държави са се договорили да настояват за извънредна точка за Черно море в дневния ред на Европейския съвет в Брюксел.
България и Румъния подготвят и общ консолидиран документ чрез своите външни министерства. В него ще бъдат описани рисковете за корабоплаването и конкретната помощ, която двете държави очакват от Европейския съюз.
Сред исканите мерки са по-засилено наблюдение на Черно море и европейска помощ при разследването на атаките и потъналите кораби.
Йотова посочи и възможността за получаване на необходимата апаратура от Европейската агенция за морска безопасност, която да подпомогне разследването.
Мораториум върху дроновете
Едно от най-силните послания на Йотова е свързано с идеята за прекратяване на бойните действия и използването на дронове в Черно море. Тя заяви, че това ще бъде основното искане на България и Румъния пред европейските партньори.
Президентът подкрепи и френската инициатива за прекратяване на нападенията в Черно море, като заяви, че според нея все повече европейски държави застават зад подобна позиция. Йотова настоява дипломатическите усилия да обхванат и Турция. Според нея Анкара трябва да бъде част от инициативата заради възможностите си за диалог с държавите, участващи във войната.
Още по-широката идея е да бъде проведена среща за сигурността на Черно море с участието на всички черноморски държави, включително воюващите страни.
Няма място за грешка
На фона на политическата кампания Йотова говори и за чисто практическите последствия от случващото се. Тя даде висока оценка на българските спасителни екипи и действията на Военноморските сили и службите при последните инциденти. Но според нея кризата е показала и необходимостта от по-добра координация между институциите.
След близо двучасова среща в координационния граничен център Йотова предложи неговото разширяване, така че в него да има представители на местната власт, областната администрация, службите, министерствата и Морската администрация.
Причината е проста – при следващ инцидент реакцията трябва да бъде още по-бърза. „Нямаме право на грешка“ – това е логиката зад предложението на държавния глава за по-добра координация.
Опасността вече не е само за корабите
Йотова постави акцент и върху риска за рибарите и хората по българското крайбрежие.
По думите ѝ се разработва национална тактика за своевременно информиране при откриване на опасни плаващи предмети в морето. Обсъжда се и възможността при подобни случаи да бъде използвана системата BG-ALERT.
Това означава, че последиците от войната вече се разглеждат не само през призмата на международната политика, а и като конкретен риск за хората по българското Черноморие.
А зад всичко това стои и предизборната битка
Именно в този напрегнат момент Илияна Йотова се появи в Бургас и пред пълна зала в Държавната опера започна предизборната си среща. Това е важен детайл от днешния ден.
Защото Йотова едновременно е кандидат за президент и действащ държавен глава, а темата, която доминира публичните ѝ изяви в Бургас, не е традиционната предизборна реторика, а реална международна криза, развиваща се непосредствено до българските брегове.
Докато от сцената започва политическата битка за президентския пост, извън залата продължава дипломатическата битка за сигурността на Черно море.
България търси подкрепа от Брюксел. Подготвя обща позиция с Румъния. Разговаря с Турция. Сезира ООН. Обсъжда по-силно наблюдение и разследване. А президентът предупреждава, че Черно море вече не може да бъде разглеждано като странична тема на войната.
За Бургас, който живее с морето, това не е далечна геополитика. Това е въпрос на сигурност на няколко десетки морски мили от брега.
И точно затова днешното посещение на Йотова в Бургас се оказа много повече от предизборна среща.
Кампанията започна. Но преди политическите обещания дойде големият въпрос – как България ще пази морето си, когато войната вече е стигнала до него.
