„Жабарника“ в Бургас се събужда след 40 години застой: Ще стане ли парк или поредната бетонна джунгла? (видео)

Багери, валяци и камиони превземат емблематичния терен в центъра на града. Бургазлии искат зеленина, пейки и пространство за отдих. Общината обеща да пита гражданите. Сега идва ред да покаже дали наистина ги чува.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

След десетилетия на бездействие, спорове и неизпълнени очаквания прочутият „Жабарник“ в центъра на Бургас най-сетне започна да се променя. Вече трети ден тежка строителна техника работи на терена. Багери разрушават старите бетонни постройки, камиони извозват строителните отпадъци, а валяците са част от картината на една дълго чакана промяна.

Само че зад шума на машините остава един съществен въпрос: какво точно ще се появи на това място?

От социалистически универсален магазин до градска забрава

„Жабарника“ е място с история, която спокойно може да бъде описана като хроника на пропуснатите възможности. Преди около 40 години там е имало идея да бъде изграден районен универсален магазин. Социализмът си отиде, проектът остана в миналото, а теренът продължи да съществува като поредния нерешен казус между частни собственици и общината.

Вместо обещаното развитие мястото се превърна в символ на градския застой. С годините се натрупаха изоставени конструкции, а в образувалата се ниска част се събра вода, превърнала се в нещо като малко езеро. По думите на местни жители там дори вече има риба.

Бургас, градът на морето, очевидно успя да си произведе и вътрешноградски водоем от административно безвремие. Само дето никой не го е обявявал за туристическа атракция.

Сега багерите най-после разчистват терена. Предстои обаче да стане ясно какво ще последва, включително как ще бъде отводнено мястото и какви съоръжения ще бъдат изградени.

Метални пилоти, строителни машини и въпроси без отговор

Според твърдения на работници на обекта има разпореждане да бъдат забивани метални пилоти и върху тях да се изгражда конструкция. Какво точно ще представлява тя, за какво ще служи и как се вписва в бъдещия облик на терена, засега остава неясно.

Това са сведения, които тепърва трябва да бъдат потвърдени от общината и отговорните по проекта лица. Защото едно е какво се говори на строителната площадка, а съвсем друго е какво пише в одобрения инвестиционен проект.

Именно тук започва работата на институциите: да обяснят на гражданите какво се прави, защо се прави и какъв резултат трябва да очакват.

Когато става дума за терен в самия център на Бургас, подобни въпроси не са любопитство на шепа зяпачи. Те засягат бъдещето на целия градски център.

Десет процента частна собственост и деветдесет процента обществен интерес?

Казусът се усложнява от обстоятелството, че теренът не е изцяло общински. По наличната информация около 10% от него са частна собственост, а останалата част принадлежи на общината.

Според разпространяваната информация частните собственици имат намерение да изградят жилищна кооперация. Ако това намерение бъде реализирано, в центъра на Бургас ще се появи още една жилищна сграда на място, което мнозина граждани виждат като възможност за нещо съвсем различно.

За общинската част пък се обсъжда вариант за парк с атракциони и пространства за забавления.

Тук обаче има една важна подробност: частната собственост и общественият интерес трябва да бъдат разглеждани според реалния устройствен статут на терена, действащите планове и законовите възможности. Желанието на собственика само по себе си не доказва какво и колко може да бъде построено, както и общественото желание за парк не отменя автоматично законните права на частните собственици.

Това не пречи на гражданите да задават въпроси. Напротив, прави ги още по-необходими.

Какви са одобрените устройствени параметри? Какво точно предвижда общината за своята собственост? Има ли цялостна концепция за пространството, или всеки отделен собственик ще решава съдбата на своята част, докато накрая центърът се превърне в архитектурен пъзел без обща идея?

Бургас има нужда от парк, а не от още една стена

Сред много от гражданите, които коментират бъдещето на „Жабарника“, преобладава надеждата мястото да се превърне в зелена зона с пейки, алеи, сцена за културни прояви и подходящи атракциони.

Логиката е проста. Централната градска част вече разполага с достатъчно сгради, търговски обекти и бетон. Това, което често не достига, е свободното пространство, в което човек може да седне, да си почине, да заведе детето си или просто да остане на открито, без задължително да консумира нещо.

Един добре проектиран парк би могъл да даде нов живот на района. С подходящо озеленяване, места за сядане, осветление, достъпна среда и пространство за културни събития теренът може да се превърне в естествено продължение на градския център.

Не просто поредното място, през което се минава, а място, на което човек има причина да остане.

Посетители от други градове също изразяват мнение, че разумният избор е повече зеленина и по-малко строителство. Според тях центърът на Бургас няма нужда от допълнително архитектурно натрупване, а от въздух, пространство и възможности за отдих.

Разбира се, има и други предложения. Някои смятат, че теренът би могъл да бъде използван за обществена сграда, например театър или кино. Това са идеи, които също могат да бъдат обсъдени, но в крайна сметка решението трябва да стъпи върху ясна концепция, обществена полза и реалните възможности на мястото.

Защото не всяко свободно пространство е длъжно да бъде запълнено. Понякога най-доброто, което може да се построи, е нищо, а най-доброто, което може да се създаде, е парк.

Димитър Николов обеща да пита гражданите. Сега е моментът да ги чуе

Кметът на Бургас Димитър Николов е заявявал намерение гражданите да бъдат питани за бъдещето на терена. Ако това обещание бъде изпълнено чрез реално и прозрачно обществено обсъждане, сегашният момент е подходящ за него.

Гражданите вече изразяват предпочитанията си. Значителна част от публично споделяните мнения са в подкрепа на парк и зелено пространство, вместо на поредното уплътняване на центъра със сгради.

Но има разлика между това хората да бъдат попитани и това мнението им действително да бъде взето предвид.

Едно формално допитване, проведено след като основните решения вече са взети, би било упражнение по административен театър. Истинското обществено участие изисква гражданите да получат информация за вариантите, да видят проектите, да разберат ограниченията и да могат да изразят позиция, преди бъдещето на терена да е окончателно предопределено.

Общината би могла да публикува концепциите за развитие, да представи устройствените параметри и собствеността върху отделните части, както и да организира открито обсъждане с жителите на града.

Това би било далеч по-смислено от обичайния модел, при който първо се появяват машините, после оградите, а накрая гражданите разбират какво се случва зад тях.

Градът не е само квадратни метри и инвестиционни намерения

Съдбата на „Жабарника“ е повече от въпрос за един занемарен терен. Тя е тест за начина, по който Бургас планира развитието на централната си част.

Градската среда не се измерва само с броя на новите сгради, инвестиционния интерес и квадратните метри разгъната застроена площ. Тя се измерва и с качеството на живота, достъпа до зелени пространства, възможностите за общуване и правото на хората да имат места, които не са подчинени единствено на строителни и търговски функции.

Ако „Жабарника“ се превърне в добре устроен парк, това би било решение с дългосрочна обществена стойност. Ако мястото бъде разделено между несвързани проекти, без цялостна визия и достатъчно прозрачност, рискът е Бургас да пропусне още една възможност да направи центъра си по-човешки.

Затова въпросът вече не е само кога ще приключи разчистването. Въпросът е какво ще остане след него.

Бургазлии искат парк. Кметът обеща да чуе гражданите. Машините вече работят. Сега остава да разберем дали след десетилетия на застой на това място ще израсне пространство за хората, или ще се появи поредният повод да се питаме защо градът има все повече сгради и все по-малко място за живот.