Руски тежък Илюшин прекоси България към Сърбия: Родните паникьори за малко да напълнят памперсите

За малко.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Само за малко България не получи нов национален спорт: паническо гледане към небето и търсене на руски самолети между облаците. Руски самолет навлязъл в българското въздушно пространство откъм Черно море и поел на запад. И тук някъде политическата ни нервна система вероятно е започнала да пищи като стара противопожарна сирена.

„Как така руски самолет?! Над България?! Невъзможно! Нетърпимо! Нота до Москва! Свиквайте комисии! Проверявайте радара! Къде са атлантическите ценности?!“

Само дето, преди държавата да успее да произведе поредната дипломатическа буря в чаша минерална вода, се оказало, че самолетът не носи ракети, десантчици или някакъв коварен план за превземане на Тутракан. Носи… помощ.

Ил-76, използван за борба с бедствия и аварии, лети към Сърбия, където бушуват пожари. Полетът е разрешен, съгласуван и извършен по официална процедура.

Тоест, страшният руски самолет, който за няколко минути можеше да бъде превърнат от нечия медийна фантазия в геополитически апокалипсис, всъщност отива да гаси пожар.

Проклетата реалност пак провали хубавата паника.

И тук идва по-интересният въпрос.

А ние какво имаме?

Имаме институции. Имаме министри. Имаме комисии. Имаме стратегии. Имаме концепции. Имаме координация. Имаме пресконференции.

Само дето, когато гората започне да гори като факла, природата не се впечатлява особено от прессъобщения.

В Гърция подобни тежки самолети са използвани при необходимост, включително с руска помощ. Там, когато огънят тръгне да поглъща планината, очевидно първо гледат как да го спрат, а после кой на кого е политически симпатичен.

Това е някак неприятно практично.

У нас обаче геополитиката понякога изглежда като селски мегдан, на който всички се карат кой е по-прав, докато зад тях плевнята вече гори.

И ако пожарите в Сърбия продължат да се разрастват и прескочат границата, тогава ще настъпи прекрасният момент на истината.

Ще пламне гората. Ще се вдигне димът. Ще започнат да летят хеликоптери. Ще започнат да се броят пожарогасителните ресурси. И някой вероятно ще каже: „Трябва ни тежък самолет.“

Само че такъв самолет не се вади от политическия джоб като носна кърпа.

Това е скъпа, специализирана техника. А отношенията между София и Москва отдавна са охладени до температурата на дипломатически фризер. Тогава ще бъде любопитно да видим с какви очи и през кой телефон ще звънят българските началници, ако огънят тръгне към нас и стане ясно, че политическата принципност не гаси пожар.

Защото има една жестока истина.

Днес руският самолет минава над България, след като България е дала разрешение, и отива да гаси пожар в Сърбия.

Утре същият пожар може да се окаже на наша територия.

А тогава природата няма да поиска да види дипломатическата ни ориентация.

Няма да пита дали сме евроатлантически, евразийски, либерални, консервативни или каквото там е модерно във вечерния телевизионен блок. Огънят не чете декларации. Той просто гори.

И когато започне да гори до небето, ще се окаже, че най-големият пожар понякога не е в гората, а в главите на онези, които години наред смятат държавната политика за състезание по правилно произнасяне на лозунги.

Руският Ил-76 поне знае защо лети.

Да гаси пожар.

Остава само да се надяваме, че докато ние се чудим дали самолетът е достатъчно геополитически приемлив, някой няма да забрави да подготви България за момента, в който пожарът реши да ни стане съсед.

Защото тогава няма да ни трябва нота до Москва. Ще ни трябва самолет. И малко по-малко политическо късогледство. Това, за съжаление, е техника, която засега никой не произвежда.